– Г-н Вешим, следите ли последните събития? От телевизията или от редиците на протестиращите?– Следя ги, разбира се. Но не съм на улицата. На улицата бях вече два пъти – през 1989 и през 1997 г., когато моето поколение трябваше да покаже гражданска активност. През 1989-1990 г. бе особено важно да сме по площадите – тогава наистина имахме кауза: да сменим системата. Еднопартийната система, налагана от БКП 45 години, трябваше да бъде сменена с демократична. Тогава живеехме със съзнанието, че сме важни, че от нас зависят нещата, че променяме България. Чувам сега някои да казват: „И за какво скачахме по митингите?” Имаше защо – страната ни е член на Европейския съюз, пътуваме свободно, пишем свободно, това за мен е най-важното… Аз за това скачах. Иначе свободата трябва да се отстоява и аз го правя, доколкото мога, като сатирик и писател. Всяка седмица в “Стършел”, според моите разбирания за съвест и морал… А сега нямам място на улицата – там бродят странни индивиди, с които не мога да съм заедно – футболни ултраси или младежи с фланелки „Че Гевара” и „СССР”…– С какви чувства посрещате надигането на недоволството на българския народ? – Със смесени… В началото протестите бяха срещу високите сметки за ток. Честно да си кажа, моята сметка е нормална – не ми е проблем да я плащам. Пък и гледам да съм над тия битовизми. Но един факт ме озадачи – съседката ни в Панчарево получи сметка за януари 75 лева. Не е много, само че там от две години никой не живее и дори няма къща… Разрушена е. Има празно дворно място и изведнъж на празното място се получава фактура за изразходвана енергия? Кой я е изразходил или просто някой е надписал ей така – ако мине номерът… Ако не мине: първо си плати, а после отивай да се жалваш! Ето пример, че наистина съответните контролни органи са оставили монополите да ни стиснат за гушата… За това е най-виновно правителството – че проявяваше високомерие и не виждаше проблемите на обикновения човек. И влизам в положението на хората, излезли на улицата – на тях вече им писна от лъжа и корупция. Но имам и друго усещане – че в началото протестите тръгнаха под палката на диригенти и със средствата на спонсори. Най-вероятно от оная партия, дето беше на всеки километър, а сега е на всеки киловат… В историята си тази партия винаги е работила по инструкции от чужда страна. – Във вашите книги и пиеси много точно описвате народопсихологията на българина. От тази гледна точка как оценявате протестите?– Протестите отразяват реалните конфликти на деня, но в тях се проявяват и националните ни черти, дето си ги знаем от време оно – например че сме много силни в приказките… Какво ли не се изприказва тия дни… В началото протестиращите искаха да сменят партиите с някакъв “исландски модел”… Какъв ти “исландски модел” у нас! Сигурен съм, че в Исландия, когато един говори, деветдесет и девет го слушат. Тук е обратното – сто говорят и никой никого не слуша.– Какво мислите по повод някои искания на протестиращите – национализация, експроприация и премахване на партиите? – Миксът от уличните искания за мен е неясен почти толкова, колкото и “енергийният микс”, по който се определят сметките за тока… Чувам какво ли не – от възгласи “Хайл Хитлер” (на няколко явно пияни ултраси) до разумни искания за гражданско участие в работата на държавните органи. Видях едни да палят конституцията, други скандираха против Евросъюза, трети искаха излизане от НАТО и присъединяване към Москва… Обедняването и олевяването вървят ръка за ръка, това всички досегашни правителства трябваше да го знаят. А в последните години управниците ликвидираха малкия и средния бизнес, средната класа, доколкото я имаше. Тази класа навсякъде е гарант за стабилността на държавата. У нас липсва, затова сега се люшкаме сред левичарски лозунги и демагогия. Ликвидирането на партиите води до диктатура – не е нужно много да си ходил на училище, за да го знаеш. Демагогията на левите лозунги ми е дълбоко противна – още едно време покрай Ленин намразих и Ленън. Той, Ленън, пееше за власт на народа, а пък се возеше в ролсройс… Не революция ни е нужна сега, а еволюция – едно бавно движение към нормализация. А понеже протестиращите са на възрожденска вълна със “Стани, стани, юнак балкански!”, аз бих си послужил също с възрожденски лаф, но перифразиран: “Свободата не ще Караджата, а екзарх…”– Какво според вас трябва да се промени? Какво искате да оставим на младите?– Надявам се, че протестите ще доведат до промени – едно по-активно гражданско участие би дръпнало юздата на монополите. Ще стресне и политиците, и държавните институции, които ще работят по друг начин, ако усещат, че гражданите ги контролират. Има начин това да стане. Иначе активните граждани трябва не само да са на улицата, те трябва и да са пред урните. Проблемите трябва да се решават с избори – това е цивилизованият избор. Ама ако някой вземе да ме връща години назад, да разпуска партии и парламенти, да сменя посоката от Европа към Азия, тогава виждам и себе си на улицата… Но това в много краен случай, защото вярвам в здравия разум. Имаше навремето, в първите дни на промените, една статия “Демокрацията е мъжество на разума”… Трябва пак да я прочетем – и ние, и по-младите. Могат да си направят и такава група във „Фейсбук”… – Вие сте известен с чувството си за хумор. В какво време живеем – в трагедия ли? Ще се вдъхновите ли да опишете протестите в роман или пиеса?– Разговорът ни стана твърде сериозен и други чувства преобладават, а не чувството за хумор… Затова пък доста чувство за хумор проявяват протестиращите – има нови вицове и остроумни коментари във форумите. Усмивката винаги е за предпочитане пред озъбеното лице на ултраса или на суперпатриота, скандиращ “Българи юнаци!”… Между другото аз и в тоя лозунг съзирам самоирония – няма що, страхотни юнаци сме! Като юнака, дето бозал двайсет и три години преход и все не успял да порасне… Точно вицовете и усмивките на младите хора ми дават основание да смятам, че от протестите може да се роди нещо добро.А иначе какво да роди перото ми – най-много някой фейлетон. За по-обемни писания още е рано, протестите не са свършили, а като свършат, на нас, пишещите, ще ни трябва още дълго време, за да ги осмисляме…По някаква вътрешна интуиция – без изобщо да съм предполагал, че ще има такива протести, завърших един ироничен роман, в който има и “монополи”, и “народен протест”, и “Българи юнаци!”… Нарича се “Руският съсед”. Но всяко съвпадение със случващите се сега събития е абсолютно случайно.
Споделете текущата публикация:
