Високият „лош“ холестерол в кръвта е ключов фактор за развитието на сърдечносъдови заболявания, от които живота си губят три пъти повече души в сравнение с рака на гърдата и два пъти повече в сравнение с рака на белите дробове. За разлика от тези заболявания обаче факторът за сърдечносъдовите заболявания – лош холестерол може да се контролира успешно от всеки. Как? Един от отговорите е да заменим някои мазнини и храни с други в ежедневното си меню…
4. Соята не е характерна за българската кухня, но тя може да даде подходяща форма заместител на млечните продукти, които по принцип съдържат холестерол. Според експерти консумирането й подпомага черният дроб да се справи с обирането на „лошия“ холестерол в кръвта, а с мащабно проучване от 2011 г. се доказва, че намалява общия холестерол в кръвта. Това може да се постигне с половин литър соево мляко на ден. Соята може да осигури и белтъчини, без да натоварва организма с наситени мазнини, както се случва след консумация на месо.
5. Зехтинът и рипичното масло съдържат основно мононенаситени мазнини, които се препоръчат не защото влияят по някакъв начин на нивата на холестерола, но спомагат за здравината на артериалните стени. Това от своя страна намалява риска от увреждането им от холестерола в кръвта. Иначе при някои проучвания се намира, че тези мазнини спират възпалителните процеси в артериите, причинени от липопротеините с ниска плътност.
За да се намали този рисков за сърдечносъдово заболяване фактор, експертите препоръчват да се заменят продуктите с наситени мазнини, например маслото със зехтин и рапично олио/маргарин. Достатъчно е да се използват 2 супени лъжици зехтин в ястието, което готвим, за да падне концентрацията на общия ни холестерол с 8% за 6 седмици – доказва се в изследване от 2002 г. Върджин зехтинът е най-добрият избор.
Растителните масла от слънчогледово семе също съдържат ценни мазнини – полиненаситени, но за разлика от тези в зехтина, те водят до окисляване и по-бързо остаряване на артериите.
Каквито и да са растителните мазнини, те са много по-добър вариант за здравето ни, отколкото животинските.
6. Овесените ядки съдържат особени съставки – бета глюкани, на които и се дължи образуването на слузестата материя след варенето им. Същата материя се отделя и в червата ни при храносмилането им, която освен че помага срещу констипация, се свързва с холестерола в тях и така предотвратява усвояването му от организма.
Само с 2 г бета глюкани на ден намаляваме холестерола си с 5% за три месеца – установено е при анализ на 12 проучвания, включващи повече от 1000 души. Това количество може да се достави на организма с ежедневната консумация на овесени ядки или продукти, които ги съдържат – малка купичка овесена каша, две филийки овесен хляб и др. Важното е на ден да хапваме три порции овесени продукти, например овесени ядки с мляко за закуска и по филийка за обяд и вечеря. Между другото тази храна осигурява и необходимите ни за деня хранителни влакнини – 5 г, с което се грижим за перисталтиката си и състоянието на дебелото черво.
Споделете текущата публикация:
