Хиляди варненци като един включиха таймера с обратното броене под кметския стол на Кирил Йорданов във Варна. Сториха го еднозначно. Без колебание. И с ясни мотиви – Варна никога не е изглеждала толкова окаяна, а гласът им никога не е бил толкова кънтящ в пустиня.
„Киро, вън!“, „Оставка“, „Иди си!“ Това са най-любезните подканяния, с които многохилядното множество посочи вратата на захапалия четвърти пореден мандат начело на морската столица Кирил Йорданов. След балотаж. И този път с подкрепата на ГЕРБ, а не на БСП.
Сега на ход е Йорданов.
В неговите ръце е решението дали да слезе от политическата сцена. Достойно. И въпреки дюдюканията на варненци. Или ще направи опит да ги спечели. С продуктивна дистанция от партиите-вредители. Докато гражданите го припознаят като достоен да изкара мандата. Или – докато го изнесат със стола от кабинета му. Ясно и недвусмислено – за вечни времена. И в името на ново лице, подход и маниер в управлението на Варна.
Кой от тези три условни сценария ще сработи, предстои да видим. И то в близките дни и седмици.
А решаващият ход, както е ясно, е изцяло в полето на кмета Кирил Йорданов.
„Решението за оставка трябва да е прецизно балансирано – между гласовете на тези, които я искат, и без да бъдат ощетени хората, които ми вярват“. За избирането ми са гласували 70 000 варненци.
Тази формула за измъкване от конкретни отговори и действия предпочита засега Кирил Йорданов, за да финтира настойчивите призиви и питания за оставка. Или поне нея избра да поднесе на публиката – на скоростно свикана пресконференция, на която освен медиите присъства и част от кметската администрация. И на която най-ясната фраза, която формулира, бе, че следи изключително старателно нагласите на улицата и според тях ще определи своите действия. Каквото и да означава това.
Безусловна готовност за оставка Йорданов демонстрира само в контекста на казуса „Пламен Горанов“, който преди дни се самозапали пред общината с табела-призив за оттегляне на кмета, и от тогава бере душа в Клиниката по термична травма на Военноморската болница във Варна с 80% изгаряния.
Ако се докаже, че кметски действия имат връзка с решението на младия мъж да посегне на живота си, веднага давам оставка, обяви Йорданов. И прецизно уточни, че в информационните масиви на община Варна не са открити документални следи за отношения на администрацията с Пламен Горанов. Но не уточни какъв отговор се полага, ако човек си е драснал клечката поради усещането за безизходица и липсата на перспектива пред града, в който живее…Отговорът като нищо ще излезе заключен в изпуснатата реплика от действащ член на кметския екип и горещ поддръжник на Кирил Йорданов, който с недоумение коментира от място: Каква вина, той, б.а. Пламен, не е от Варна…
Толкова за въпросителните. За вината. За липсата на вина. За чувството на отговорност. Управленска потентност. Човещината. И угризенията.
В годините неведнъж от кметския етаж във Варна различни протести са били класифицирани хладнокръвно като „инспирирани“, „скълъпени“, „политизирани“ и пр. Този, последният, още не е ясно в коя графа е поставен от Кирил Йорданов и неговия екип. Ясно е, че в билдинга не изключват партиен градус в протестите. Факт, видим и с просто око, като се имат предвид препускащите като партизани партийни лидери в редиците на протестиращите. Но – недостатъчен, за да убие истината за всеобщото недоволство от състоянието на Варна, което не е било по-окаяно от началото на демократичното летоброене.
На фона на голямото очакване – за завой на Йорданов, за оставка или за хладнокръвно оцеляване на върха на местната изпълнителна власт на всяка цена залаганията в политическото задкулисие вече са в ход.
Засега познавачите на морския политически пейзаж в по-голямата си част залагат за оцеляване на Йорданов с цената на партийно дистанциране и фиксиране в бюджета за инфраструктура за частична реабилитация пред гражданите.
Дали това ще стане възможно до голяма степен зависи еднакво силно от два фактора – улицата и политическа партия ГЕРБ.
„Улицата“ се кани да „срине“ сградата на кметската власт по случай националния празник 3-и март, за да прогони от нея управленците, на които вече не вярва.
ГЕРБ е поне два пъти по-затруднен от хората в протеста по казуса „Йорданов“. От една страна матираните от натиска на улицата гербери са наясно, че именно бунтът срещу Йорданов разлюля България откъм Варна. В и извън контекста „Енерго про“, ТИМ, дупките и прочие. И прати Борисов в оставка. Част от анализаторите на ГЕРБ са твърди поддръжници на избори „2 в 1“ във Варна. Които неизбежно минават през оставка на Кирил Йорданов, номинация на партиен кадър и акумулиране на доверие в него – всичко събрано в 60-ина дни. Опонентите на радикалното крило в ГЕРБ считат евентуална оставка на Йорданов като допълнителна дестабилизация и плаващи пясъци под краката на ГЕРБ в голямата битка за 42-ия парламент, която се очертава да протече в условия на гражданска окупация. Двата спорещи лагера обаче нямат спор по това, че кампанията на ГЕРБ във Варна ще е истински ад, ако върви при постоянни искания за оставка под кметските прозорци.
Как ще излезе Борисов от капана „Варна“ предстои да видим най-вероятно още в рамките на март. Когато ще стане ясно и каква част от обещаните за възраждането на морската столица пари ще дойдат в обещаните преди политическата криза срокове.
Междувременно край кметската писта вече загряват поне 4-има мераклии да пратят Кирил Йорданов в политическа пенсия. И всеки от тях е твърдо решен да се възползва светкавично от най-малката грешка от страна на титуляра и поддържащата го партия.
А откъм улицата таймерът цъка безмилостно – 3, 2, 1….В очакване на кметския ход. С царя. Не с пешките.
Споделете текущата публикация:
