Над 40 ключови промени в законодателството, някои от които спешни и „взривоопасни“ заради протестите, може да пропаднат при предсрочното разпускане на Народното събрание, алармира на „Труд“. Поне бунтуващите се срещу цените на тока и застрояването на дюните по морето може да не бъдат разочаровани – партиите се разбраха при президента Росен Плевнелиев, че важните промени в Закона за енергетиката ще бъдат приети. Промените предвиждат членовете на ДКЕВР да бъдат избирани от Народното събрание. Регулаторът в момента е с шефка в оставка – Юлиана Иванова, а от него зависи как и кога цените на тока ще бъдат пипнати. Не е ясно дали ще бъде променен и Законът за обществените поръчки. Той сега позволява на ЕРП-тата да възлагат без конкурс работа на свързани с тях фирми – една от причините за недоволството на хората. Скандалът със застрояването на дюните край морето също ще бъде решен по спешност, стана ясно вчера на „Дондуков“ 2. Идеята е преди изборите по искане на природозащитниците да се приемат промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които да спрат действието на приети устройствени планове, ако предвиждат застрояване на дюни. Блокиран вероятно ще остане ремонтът на Наказателния кодекс, с който ГЕРБ предложи укриването на осигуровки над 3000 лв. да се наказва със затвор. За бъдещето остават и поправките в Закона на потребителите, защитаващи хората при сключване на договори от разстояние. Спорната тотална забрана за тютюнопушенето, която изкара на протест и противниците, и защитниците , остава. Промените в Закона за здравето, предвиждащи смекчаването , трябваше тепърва да минат през пленарната зала. Пациентите пак остават без закон за правата и задълженията, за който се говори от 10 години. ГЕРБ три години поред обещаваше да го приеме, а в началото на 2013 г. се бяха зарече това да стане до края на мандата. На парламента не остава време и за Закона за училищното образование. Това на практика слага точка на реформите в тази сфера. Няма да бъде приет и Законът за консулското обслужване на българските граждани в чужбина. В безвремието вероятно ще остане и ремонтът на Закона за безопасност на храните. Ако промените не се случат, България може да плаща солени глоби на Брюксел. В края на януари земеделският министър в оставка Мирослав Найденов обяви, че еврокомисарят по здравеопазването Тонио Борг поискал забрана за клане на крави и телета в дворовете по селата. Целта е да се елиминира развитието на болестта „луда крава“ у нас. Ако това не стане, може да има евроглоби, твърди Найденов. Месопреработватели обаче смятат, че Брюксел няма такава забрана, а порицава министерството, че изоставало с пробите за болестта. Законите за управление на националната сигурност, за военното и цивилното разузнаване и за Националната служба за охрана също остават в бъдеще време. ГЕРБ се гордееше, че ще е първата партия, която ще приеме устройствените закони за спецслужбите след 23 години преход. За следващия парламент остават и промени в законите за ДДС, за акцизите и данъчните складове. Няма да има и нов Наказателен кодекс, нито промени в Закона за културното наследство. България рискува да получи по 16 хил. евро глоба на ден от ЕС, защото не е приела четири наредби за енергетиката. Документите трябва да гарантират освобождаване на енергийния пазар. Те се изработват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), но се приемат с решение на Министерския съвет.
Споделете текущата публикация:
