Проф. Константинов, накъде отива държавата след оставката на премиера Бойко Борисов? Сега навлизаме в процедура, която е съвсем стандартно описана в конституцията. Процедурата за предсрочни избори е добра процедура. След като се приеме оставката на кабинета на Бойко Борисов, президентът предлага на най-голямата политическа сила да състави ново правителство. Тази най-голяма политическа сила е ГЕРБ. ГЕРБ отказва, президентът дава на втората сила. Втората сила е БСП и тя отказва. Тогава президентът дава на друга сила, която може да не е третата. Но в случая допускам, че това ще бъде ДПС, тъй като е голяма парламентарна група. ДПС като откаже, тогава президентът разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. Така президентът изпълнява своето конституционно задължение. След което президентът назначава служебен кабинет, който има задължението да проведе изборите. Каква е възможността да се състави така нареченото експертно правителство? Първо, говорим за служебно правителство. То се назначава от президента. И нова пълна отговорност за него. Това правителство има една основна задача и тя е в 60-дневен срок да насрочи изборите. Ако някой си мисли, че това правителство ще върши някаква работа, да забрави. То няма ангажименти да изпълнява всичките управленски задачи. Ще извършва плащанията, но не може да извърши нищо решително. То е за 60 дни. След това са изборите и то си отива. Как коментирате факта, че стигнахме до предсрочни избори четири месеца преди редовните? За мен предсрочните избори не бяха най-доброто решение. Но политиците решават какво да правят. Отговорността е тяхна. Целта е ясна – това е политически акт, за да се свали общественото напрежение. Временно ще го свали. Но ако протестиращите мислят, че така ще получат нещо, нека за знаят, че няма да го получат. Исканията им може да се реализират при следващото управление в зависимост от това какво ще е това правителство и какви ще са неговите приоритети. Как изглеждат двата политически полюса – левицата и десницата, преди тези предсрочни парламентарни избори? Нещата са такива, каквито щяха да бъдат и при редовните избори през юли. Наистина новината за оставката на кабинета беше изненадваща. Влизаме в процедура за предсрочни избори, която ще трае около 70 дни и те ще са през май, малко по-рано от редовните. Сега обаче има опасност държавата да влезе в спирала на политическа нестабилност в следващите няколко години. По закон Божи у нас ще има избори всяка година догодина европейски, после местни и после след няколко години президентски. При това те могат да бъдат съчетани с парламентарни. Има голяма опасност да приличаме на Гърция и Италия, като еталон на политическа нестабилност. Как коментирате исканията да се върви към някакъв тип неполитическо управление, колкото и смешно да ви звучи като въпрос, но това се скандира на протестите, пък и Иван Костов не спира да говори за това? Звучи смешно наистина. Всички европейски държави се управляват от политически партии. Всички тези приказки за експертни кабинети са безпочвени. Първо, има служебен кабинет, който е изцяло отговорност на президента Плевнелиев. Това правителство не може да се нарече експертно. Оттам нататък какъв е този експертен кабинет – това са някакви измислици. Няма такова политическо животно. Може да им е неприятно на някои хора, но това е уредбата. Като член на Европейския съюз ние имаме структурата и задълженията на устройство на политическата система. Може ли да има негативни последствия за нас като членове на Европейския съюз? Няма да има никакви последствия. Гърция за по-малко от година два пъти сменя правителства и предизвиква избори. Отношенията ни с Европейския съюз са блестящи. Ние си имаме задължения и ги изпълняваме. България показа изключителна стабилност през последните години и е тъжно, че влизаме в спирала на политическа нестабилност. Около нас държави като Италия и Гърция правят всяка година избори, даже някой път за година два пъти. Ние досега се държахме като отличници. Е, сега ще видим – всяка година ще има избори. Каква е най-сериозната опасност, която дебне политическата ни система? Опасността да загубим много ценно свойство на българската политика тази устойчивост, която имаме от 1997 г. досега. Както казах, ще е жалко, ако всяка година почнем като в Италия и Гърция да правим избори. Но дето се казва каквото сами си направим, друг не може да ни го направи. А ако уличните протести продължат? Най-голямата опасност е това възмущение на хората и протестът да бъдат яхнати от някакъв маргинал, който, разбира се, няма да може като фюрера в Германия да получи мнозинство. Но е опасно, ако една популистка формация има масивно присъствие в следващия парламент и без нея да е невъзможно следващото управление. Това е много опасно, защото можем да останем в изолация в Европейския съюз. Национализмът сам по себе си не е лошо нещо, ако защитава националната идея. Национализмът става лошо нещо, когато няма нищо друго и се апелира само към елементарните чувства на хората и когато политиците, които след това яхват властта, не знаят какво да я правят. Обществото ни трябва да прояви разум, за да не си разрушим къщичката. Но общественото напрежение е много голямо? Гневът на хората е много голям, но те не тръгват безсмислено да трошат нещо. Но се намират провокатори, които замерят с камъни и трошат безразборно. Всеки, който си е счупил къщичката, се е пратил на дъното, и днес рискуваме да се върнем там, където бяхме през 1997 г. и където ни изпрати престъпното управление на БСП. Така че нека си спомним какво беше тогава. Сега все пак България е член на ЕС и НАТО, а това са организации, които няма да ни оставят така лесно да се самоубием от глупост. В този смисъл не сме като през 1996-97 г., когато заплатата беше 5 долара и много хора гладуваха. Сега заплатата не е 5 долара, но доста хора тънат в мизерия. Можем ли да чакаме гръцки или италиански сценарий и у нас? Напълно е възможно. Това е безперспективност, трупане на дълг, който рано или късно ще се връща. Проблемът е не само в България. Вижте какъв парадокс: в една и съща система Германия и Гърция. Едните работят, та се скъсват, другите сиртаки от сутрин до вечер. Една безрадостна перспектива. Трябва да се стегнем и да работим.
Споделете текущата публикация:
