Идеята, която лансираха част от протестиращите, че на следващите избори трябва да има 240 независими, мажоритарно избрани депутати, които не принадлежат на политически партии, е безумие. Възражда се митът за добрата мажоритарна система, който е дълбоко погрешен. Мажоритарните избори водят до това, което всъщност обществото от години критикува – трайна двупартийна система. Хората не знаят това. Хората ужасно обичат да казват „да избираме личности“. Опитът на историята и елементарната логика обаче доказва, че това е глупост.

На последния парламентарен вот бяха въведени частично мажоритарни избори. 30 депутати бяха избрани именно като личности. Резултатът обаче е трагичен. В крайна сметка всички гласуваха само за една личност и тя се казва Бойко Борисов, т.е. за партията ГЕРБ.

Абсурдно е да си мислим, че сега ще изберем 240 личности в парламента. Разбира се, че е прекрасно в НС да влязат 240 от най-умните и почтени хора в страната, но на практика двете най-големи партии в страната ще излязат на балотаж навсякъде
и в парламента ще попаднат само техни представители.

Пропорционалната система е най-добрата и справедливата. Това може да се види в Германия, където тя е най-добре разработена и организирана. Вярно, малко е усложнена, но е най-добре работещата в света. Това например е посока, в която може да се говори – реформиране на системата.

Пропорционалната система дава шанс на много повече формации да бъдат представени в Народното събрание – нещо, което е невъзможно в държавите с мажоритарна система. Англия например е единствената страна в Европа, където няма представителство на зелените. При любовта на англичаните към животните, към природата – те са изобретатели на любовта към животните в новата цивилизация – там няма представителство на зелените. Не защото няма зелени, а защото те са 10 на сто и нямат никакъв шанс да влязат в парламента, при това никога. Затова в Англия сегашните две партии управляват кралството през целия ХХ век, както и в началото на настоящия. И това изглежда вечно. Същото е в САЩ.

Затова казвам, че най-глупавото нещо е да преминем към мажоритарна система. Просто хората пак ще бъдат изиграни. Попитайте някой човек, кой е неговият мажоритарен народен представител в този парламент, и ще видите, че той няма да може да възпроизведе името. За да избереш 240 души, трябва да държиш в главата си имената на минимум 750 претенденти и да преценяваш и сравняваш качествата помежду им. Как ще стане това? Хората познават един-двама души. Партиите са идеи – синята, червената… Но партиите са и лидери. Когато няма идеи, има поне ярки лидери – Бойко Борисов, Жорж Ганчев…

Процесът, който извади хората на улицата, е дълбочинен. Харизмата, която държи Борисов на повърхността, вече не работи или е под дълбоко съмнение. Процесът, за който говорим обаче, е не обедняване, а декласация.

Над половин милион души са загубили възможността да живеят, както са живели досега. Това се дължи на много фактори. Един от тях е прекалено голямото разслоение на обществото. Декласираните не знаеха, че се намират в тази графа и високите сметки за парно и ток просто им съобщиха тази новина. Когато сметката за ток и парно ти е 300 лв., а вземаш 400 лв., получаваш съобщение – „ти вече не можеш да пътуваш с кола“, „ти не можеш да купуваш лекарства на родителите си“, „твоето дете вече не може да ходи на английски език“. Резултатът от такава декласация е миграцията. Миграциите са два вида – пространствени и вертикални. Пространствените са преместването от София в провинцията, а вертикалните – сриването в обществото по посока дъното, а това е жестоко. Декласацията е най-енергоотделящият процес в обществото. Той е сравним с атомната бомба, тъй като разпадът на ядрото отделя несравнимо по-голяма енергия от всичко останало. По същия начин сега разпадът на определени ядра в обществото води до огромна енергия.

Подобни радикални искания са типични за хората в такова възбудено състояние. Те търсят нещо спасително, което да се случи веднага. Няма такова нещо, което да ни спаси. Това, което ще ни спаси, е многогодишно усилие. Системно и между другото в тишина и съгласие. А те искат точно обратното: да стане нещо, но много бързо. Само че 99 на сто от бързите неща, които можем да направим, само ще влошат състоянието на държавата. България не се намира в положение на катастрофа, в смисъл – няма земетресение, за да се налагат бързи екстремни мерки, като да вадим ранените и оцелелите изпод руините. Мерките, които могат да помогнат на България, са дългосрочни, добре премислени. Това са дългосрочни политики, а точно такива политики липсват. Липсват политики за малкия бизнес, за здравеопазването, за образованието и т.н. Това трябва да се изработи като дългосрочна политика над един мандат и да се опитаме като нация да го изпълним. Вместо това ни се предлага да направим чудо. Няма чудо! Просто трябва да се обединяваме и да работим.

Андрей Райчев, в. „Труд“