Днес се навършват 140 години от смъртта на един велик българин, дал живота си за България. Познат под много имена – Васил Иванов Кунчев, Васил Дякон – Левски, Васил Иванов Кунчев, Васил И. Лъвский, Васил Лъвский (В. Лъвский), Васил Левски (В. Левски), Васил Гинин, Дяконът, Дякончето, Дякон Игнатий (Игнатие), Дякон Игнатий – Левский, Дякон Васил Левски, Дякона Левски, Левский; Апостола на свободата, Апостола, Джингиби … идеолог и организатор на българската национална революция, сновател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), наречен не случайно Апостола на свободата.
Надали има българин, който да не знае кой е Васил Левски, какво е направил за свободата на България и как е завършил жизнения си път.
Воден от мотото си „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“, той дава живота си за свободата на България.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.
Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. И до днес има спорове около това кой го е предал и дали изобщо е бил предаден.
Според проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю, който по-онова време е смятан за най-вероятния предател на Левски, не е имал точна информация за плановете на Левски.
Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.
Левски веднага е отведен в София, където е предаден на съд. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на тогавашната Османска империя.
На 6 февруари по стар стил 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове Апостолът се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е … В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която … дано!“ и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българския народ.
Поклон пред паметта на Апостола!
Пред паметника на Васил Левски в Морската градина във Варна в 11.30 ч. ще се проведе общоградско поклонение, заупокойна молитва и полагане на венци с военен ритуал.
Споделете текущата публикация:
