Вълната от протести срещу високите сметки за ток ескалира вчера. Част от опозиционните партии вече дадоха заявки, че опитват да яхнат вълната, породена от битката на народа с ЕРП. Дали спонтанно възникналият протест може да роди нова партия и коя политическа сила може да спечели или загуби от него, „Стандарт“ пита политолога Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг.
– Г-н Павлов, протестите срещу цените на тока ескалираха. Как според Вас ще се развият те оттук нататък?
– Аз лично виждам три възможни сценария. Вече виждаме опити от страна на БСП да се включат към протестите и да яхнат вълната на недоволството. Разбрах, че дори са поканили на своя конгрес някои от лидерите на протестите от различни градове. Засега обаче протестиращите на повечето места категорично отхвърлят опитите за политическа намеса. Единият възможен сценарий е именно такъв – протестите да се разраснат, като се включат опозиционните политици, най-вече от БСП. Другият сценарий предполага те да продължат спонтанно да се разрастват без намесата на политици, като привличат все повече недоволни. Докъде биха могли да се разраснат в този случай, не е ясно. Но все пак най-вероятен ми се струва третият сценарий – постепенно да затихнат.
В крайна сметка тези протести започнаха спонтанно не толкова заради високите цени на тока, а по-скоро заради липсата на комуникация между електроразпределителните дружества и хората, както и между ДКЕВР и народа. Така че виждаме как правителството прави всичко възможно, макар и малко по спешност и малко хаотично, но опитва да намери нужния тон, да намери правилния път за диалог. Но отсега е много трудно да се прогнозира какво ще се случи в тези протести.
– Имат ли полезен ход управляващите?
– Аз не виждам какво може да се обещае на протестиращите, освен че при нарушения от страна на ЕРП-тата ще има сериозни санкции, най-вероятно глоби. Какво друго да им се обещае? Исканията за национализация може да звучат добре на някои от протестиращите, но те са абсурдни в 21 век, когато страната ни е в Европейския съюз.
Освен това да не забравяме, че цената на тока в България е най-ниска в целия Европейски съюз. Убеден съм, че в дъното на протестите бе липсата на комуникация. Имаше едно недобре обмислено решение от страна на ЕРП-та, в резултат на което фактурите за януари всъщност отчитат два пъти по-голям период, отколкото тези за декември. В тези фактури, които аз съм виждал, за декември се отчитат суми между първи и 20 декември, а следващата фактура за януари се отчита от 21 декември до 31 януари. Ако това бе достатъчно ясно обяснено на хората предварително, а не пост фактум, мисля, че много неприятности щяха да бъдат спестени. Това високомерно отношение на дружествата всъщност стана причина за протестите.
– Очевидно там има и кадрови проблеми обаче, след като премиерът поиска оставката на новоназначената шефка на ДКЕВР Юлиана Иванова?
– Проверката, която бе направена за нея, бе логично да се направи преди назначаването й на поста. Вижда се обаче вече, че кадровата резервна скамейка на ГЕРБ се стеснява.
– Фейсбук ли е движещата сила на протестите срещу скъпия ток?
– Дотук протестите са спонтанни и постигат доста голям успех в сравнение с други инициативи, организирани през фейсбук. Знаем, че при подобни инициативи, които се организират в интернет, имаме десетина хиляди привърженици на някаква кауза, но като се стигне до излизане на площада, там идват двеста-триста души. Този път успяха да се съберат по няколко хиляди души, което е безспорен успех за един спонтанен протест.
– Това означава ли, че интернет вече е водещ фактор в политическия живот?
– Нека да не преувеличаваме ролята на интернет. Да не забравяме, че все пак тези масови протести с по няколко хиляди участници се случват вече една седмица след началото на протестите. Тоест активизацията на хората пак става по-скоро чрез традиционни контакти, а не чрез интернет. По-скоро в разговори с близки, приятели, взаимно нахъсване и излизане на протест, отколкото само защото си видял в интернет, че ще има такъв протест. Струва ми се, че в момента имаме една такава вълна, в която хората взаимно се нахъсват да участват в протеста.
– Волен Сидеров смени традиционното си националистическо говорене с такова срещу чуждите монополисти. Може ли вълната от протести да го изведе отново напред?
– На мен ми се струва, че се забравя, че „Атака“ още по своя генезис е една крайно лява формация. Тя е съчетание между крайно леви и националистически лозунги. В програмата на „Атака“ влизаше национализация, излизане на България от НАТО, преразглеждане на отношенията с ЕС. Просто в различни моменти според ситуацията ударението е било слагано на едната или на другата страна на тази политическа платформа. Но като цяло тя не е просто националистическа – за разлика от много други подобни организации тя не е крайно дясна, а крайно лява.
– А възможно ли е самият протест да роди нова политическа формация?
– Нищо не е изключено, но на мен ми се струва малко вероятно. Такава формация ще просъществува от ден до пладне и в крайна сметка на изборите хората ще си гласуват за вече утвърдените партии.
– Доколко обаче бунтовете може да променятсъотношението на силите?
– На мен ми се струва, че времето, което остава до парламентарните избори, не позволява нови формации да се организират, да се стабилизират, да се засилят дотолкова, че да надминат четирипроцентовата бариера.
Към момента има четири формации, които са сигурни в следващия парламент, и това няма да се промени до изборите. Може да се променя класирането и борбата за първо и второ място, и съответно борбата за трето и четвърто. Но е ясно, че на първите две места ще бъдат ГЕРБ и БСП, на трето и четвърто ДПС и „България на гражданите“, може би с промени в подредбата. Има още две формации, които са близо до бариерата – едната е „Атака“, особено ако е в коалиция с ВМРО, както се очаква. А другата формация, която се приближава до бариерата пак в коалиция, е СДС, за които се очаква, че ще се коалират с партията на Касим Дал. Извън тези 6 аз засега не виждам възможност някой да изплува.
– Ако ги сравним с протестите от 1997 година?
– О, тези протести са много далече от тогавашната масовост. Изобщо не може да става и сравнение. На теория протестите могат да се развият още, но на практика мисля, че едва ли ще се стигне дотам. През 1997 година ситуацията беше съвършено различна – тогава ножът беше опрял до кокала, заплатите и пенсиите на хората се бяха свили до 5 долара на месец и с тези пари наистина нищо не можеше да се купи. Сега съвсем не сме в такава ситуация.
– Тоест според Вас улицата не би могла да бутне кабинета?
– Не, до това не може да се стигне. Протестиращите, разбира се, обвиняват и сегашното правителство, но си дават сметка, че това е поради безхаберното отношение на цяла редица от правителства – като се започне от Костов. Според участниците в протестите всички те носят част от вината за сегашното състояние на страната.
Споделете текущата публикация:
