Бенедикт ХVІ най-после посочи недвусмислено коя е истинската причина за отказа му да бъде повече папа – Светата Римокатолическата църква е обезобразена от съперничество, индивидуализъм и раздори.Направи го на Пепеляна сряда, с която започват Великите пости и на която духовният пастир посипва главите на вярващите с пепел, изричайки Христовите слова: „Помни, че си прах и на прах ще се превърнеш!” Точно това направи завчера вечерта папата със събралите се в базиликата „Свети Петър” на неговата последна литургия като понтифакс висши прелати, на които заръча още: „Покайте се и вярвайте в евангелието!” После светият отец посочи и кои са големите им грехове, с които той не е можел да се пребори и които са го принудили да си тръгне – борбата им за власт, сребролюбието, с което са заместили любовта към Бога, нямащият нищо общо с тяхното призвание стремеж към привилегии, към лукс и земни благини. И изглежда тези обвинения към седящите на първите редове владици са били наистина жестоки, защото вчера в. „Либеро” изстреля на първата си страница с огромни букви страховитото заглавие: „Папата направи кардиналите черни!”Но докато преди три дни решението на Бенедикт ХVІ да се раздели с престола на Свети Петър бе оценявано и във Ватикана, и по света като доблестно, приветствано най-често с „Осанна!”, вчера се чуха и първите призиви „Разпни го!”. Те могат да се обяснят със започнатото брожение срещу светия отец в папската курия, където все по-често бил подхвърлян упрекът: „Уплаши се да свали трима души от постовете им и да ги смени с други, след което избра да си ходи той самият!” Или пък другият, още по-тежък, който цитира в. „Република”: „Не можеш да престанеш да бъдеш баща само защото децата ти не ти се подчиняват!” Заредиха се и квалификации, както за него самия, така и за делото му – прекалено суховат учен, човек, предпочитащ спокойствието на уединението пред борбата с покварените служители на църквата и техните недъзите. А декларацията на папата от понеделник, с която той оповести на света оставката си, все по-често е окачествявана като „мелодраматична обява на собствената импотентност”. Любопитното е това, всички тези критики на ватиканската курия се стоварват върху плещите на Бенедикт ХVІ, докато той все още е покровителстван от извечната догма за непогрешимост на папата. Която означава, че никой вярващ, независимо от сан и обществено положение, не бива да се разсъждава върху неговите решения или те да стават обект на богохулство. А какво ли ще стане след Великден? – запитаха се доста риторично вчера няколко големи италиански вестника.
Споделете текущата публикация:
