Руският президент Владимир Путин е обхванат от златна треска и през последните 10 години по негова заповед централната банка в Москва е купила 570 тона от ценния метал, съобщи „Блумбърг“.
Това злато е почти 3 пъти по-тежко от Статуята на свободата в Ню Йорк (204 тона) и прави от Русия най-големия му купувач в света. Вторият – Китай, купил за същия период с една четвърт по-малко.
„Колкото повече злато има държавата, толкова по-независима ще е при катаклизъм с еврото, долара, британската лира или която и да било друга резервна валута“, обясни логиката на Путин депутатът от партията му „Единна Русия“ Евгений Фьодоров.
През 1998 г., когато Русия фалира заради $40 млрд. вътрешен дълг, 1 тройунция злато струваше колкото 28 барела петрол. Година по-късно, когато Путин бе назначен за премиер, цената бе равна на тази на 11,5 барела. А през ноември 2005 г. вече бе паднала до 6,5 барела.
Печеливш залог
Тогава Путин започна голямото пазаруване. Цената на златото бе достигнала 18-годишен рекорд от $ 495 за тройунция, а резервите на централната банка възлизаха на 387 тона, или 2,2% от целия валутен и златен резерв. Само месец след заповедта от Кремъл делът на златото скочи до 3,5%.
Тактиката се оказа печеливша, тъй като цената на метала продължи да расте, както и доминацията на Русия в производството на петрол. В момента тройунцията се продава за около $ 1660 и очакванията са, че до края на годината цената ще е $ 1825.
Като развиваща се икономика, Русия реагира на голямото освобождаване от златен ресурс на западните сили, които често прибягват до тази тактика, за да поддържат стабилността на финансовите пазари, посочи „Блумбърг“.
№8 в света
Въпреки това със сегашния си златен резерв от 958 тона Русия е чак 8-а в света. Първи са САЩ с 8134 тона, следвани от Германия – 3391 тона, и МВФ – 2814 тона. В същото време Русия е четвърта в по добив на злато – 205 тона м.г., след Китай, Австралия и САЩ.
Руската любов към златото може да се проследи до цар Александър II. През 1867 г., месец след като продава Аляска на САЩ за $ 7,3 млн., той почва да трупа златен резерв. А още на сутринта на 7 ноември 1917 г., когато болшевиките вземат властта, една от първите атакувани от тях сгради в Санкт Петербург е била тази на централната банка с царското злато.
Споделете текущата публикация: