Доц. Александър Хинев е Началник на Урологична клиника към УМБАЛ „Св. Марина” – Варна. Завършва като първенец на випуските І-ва ЕГ – Варна през 1976 г. и МУ – Варна през 1984 г. Има придобити специалности по урология, онкология и здравен мениджмънт. Започва работа като клиничен ординатор в Урологична клиника – Варна. Последователно преминава през длъжностите асистент, старши асистент и главен асистент. През 1996 г. защитава дисертационен труд на тема: „Прогноза и метафилактика на суперфициалните тумори на пикочния мехур”, а 4 години по-късно се хабилитира като доцент. През 2001-2002 г. работи като консултант-уролог в Amrita Medical Center, Abu Dhabi, OAE. Бил е Завеждащ Урологично отделение и Началник на Трета хирургическа клиника в УМБАЛ „Св. Марина” – Варна.
Специализирал е в Германия, Франция, Швеция, Египет, Япония, Швейцария, Великобритания и др. Активно работи в сферата на онкоурологията, реконструктивната урология, лапароскопската урология, андрологията и бъбречната трансплантация, като основните му научни разработки са в същите области. Има над 300 научни публикации и съобщения, повече от 100 от които са изнесени или публикувани в чужбина. Научната му продукция е оценена с общ импакт-фактор от 135 точки. Внедрил е в клиничната урологична практика редица нови диагностични и лечебни методи. Има признати три рационализации.
Доц. Хинев, наскоро се завърнахте от участие в Уроонкологичния Зимен Конгрес на Балканските страни в град Скопие. Какви са Вашите впечатления?
Събитието се проведе от 30 януари до 3 февруари в столицата на съседна Македония. Това е 5-ят пореден Балкански конгрес по Уроонкология, реализиран благодарение на щедрата финансова подкрепа на турската държава. Основни организатори бяха Истанбулският университет и Македонската академия на науките и изкуствата.
Конгресът представляваше твърде мащабно събитие – в него взеха участие повече от 400 уролози, радиолози, онколози, патолози и други специалисти – основно от Турция, но и от още 15 страни от Балканския регион. България беше представена от проф. Д. Младенов (УМБАЛ „Александровска” – София) и от мен, като и двамата бяхме лично поканени като гост-лектори от акад. Ж. Попов, Председател на Македонското урологично дружество. Освен нас, в конгреса взеха участие с постери и двама наши докторанти – Д-р Деримачковски от София и д-р Д. Анакиевски от УМБАЛ „Св. Марина” – Варна.
Научната програма на конгреса беше изключително разнообразна – представени бяха всички малигнени заболявания на уро-гениталната система. Световно изтъкнати учени изнесоха лекции и участваха в устни дебати по всички важни въпроси. Общо бяха представени над 300 научни доклади и презентации. В рамките на конгреса се проведоха и три практически курса за повишаване на лапароскопските умения на участниците, които ние преминахме успешно и за които получихме съответните сертификати.
Държа да подчертая, че освен двамата президенти – съответно на Турската и на Македонската урологични асоциации, конгреса почетоха с присъствието си и ректорите на няколко турски университета (сред които на първо място Истанбулският университет), заместник-министрите на Образованието на Република Турция и Република Македония, президентът на Македонската академия на науките и изкуствата и др.
Разкажете за вашия успех по време на научното събитие.
Бях приятно поласкан, когато при закриването на конгреса всички колеги в залата посрещнаха с бурни аплодисменти отсъждането на Първа награда – за най-добър постер, на нашия научен труд. В научната си разработка ние представихме проучване върху 256 пациента с рак на простатата, диагностицирани, оперирани и проследявани от нас през последните 15 години. Проучването ни имаше мултицентричен характер – освен нас двамата с д-р Д. Анакиевски, в него участваха и д-р Н. Колев от Плевенския медицински институт и доц. В. Хаджиев от Икономически университет – Варна.
Заедно с моите колеги ние успяхме да направим първото външно валидиране на италиански модел на прогностична номограма. Това е прогностично средство, което, базирайки се върху строго определени клинични показатели, се използва от лекарите за определяне на вероятността от наличие на лимфни метастази при пациенти, които предстоят да бъдат оперирани от рак на простатата. Тази информация е от изключително значение, тъй като по нея се определя какъв да бъде обемът на операцията (напр. дали да се прави или не тазова лимфна дисекция) и дали към хирургичното лечение да се включват и други допълнителни (адювантни) методи на лечение. Макар италианската номограма да бе официално включена в Препоръките на Европейската урологична асоциация от 2012 г. и в Българското клинично ръководство, прието с консенсус от Експертния борд на форум „МОРЕ” през същата година, освен в болницата Сан Рафаеле в Милано, Италия, до този момент тя не беше валидирана в никоя друга чужда институция, което поставяше рутинното й приложение като твърде проблематично, а резултатите от него – несигурни. Успешното тестване (валидиране) на този модел върху български пациенти от района на Централна и Източна България доказа, че тази номограма може да се прилага рутинно и в нашите географски ширини, въпреки различията в здравния и социално-икономически статус на нашите пациенти. При това ние доказахме, че прогнозният резултат се отличава със забележително висок процент на точност – 87.5%!
Тази награда особено ме радва, тъй като тя беше плод на нашите дългогодишни усилия в разработването и валидирането на прогностични модели при най-често срещаните ракови локализации при мъжете – туморите на пикочния мехур и простатния карцином. Между впрочем, това е и темата на докторската дисертация на моя докторант – д-р Д. Анакиевски, на когото съвсем скоро му предстои академична защита.
Имате ли други признания за успешна научна разработка?
Макар и малък, нашият колектив участва редовно (с лекции и постери) във всички Балкански конгреси, организирани под егидата на Европейската урологична асоциация специално за страните от Югоизточна Европа. Ние сме там от самото начало – още от 2005 год. Към днешна дата ние сме изнесли на тези форуми реално общо 21 научни съобщения, като наши постери двукратно са били награждавани – 2008 г. в Тирана (Трета награда „Wolf”) и 2009 г. в Белград (Втора награда „Storz”). Заедно с Третата награда „Zondek”, която моите Еразъм студенти и докторанти донесоха от ХІХ-та Европейска студентска конференция в Берлин през 2008 г., наградата от Скопие е четвъртият международен приз, който колективът ни получава за успешни научни разработки през последните 5 години. Разбира се, визирайки отново последните години, не мога да отмина и неизменното ни реално присъствие с доклади и научни съобщения на Световните урологични конгреси (Кейп Таун, 2006 г. – 4 доклада; Париж, 2007 г. – 3 доклада; Сантяго де Чили, 2008 г. – 2 доклада; Шанхай, 2009 г. – 3 доклада; Берлин, 2011 г. – 4 доклада; Фукуока, 2012 г. – 4 доклада); на Европейските урологични конгреси (Стокхолм, 2009 г. – 1 доклад; Барселона, 2010 г. – 1 доклад) и на конгреса на Американската урологична асоциация (Чикаго, 2009 г. – 1 доклад). Признание за нашите заслуги в областта на науката е и фактът, че аз двукратно бях канен да председателствам научни сесии на Европейски урологични конгреси (в Барселона, 2010 г. и Виена, 2011 г.); Балкански урологични конгреси (Истанбул, 2010 г.) и др. Многократно съм бил и гост-лектор в Турция, Сърбия, Черна гора, а сега и в Македония.
Къде се крие магтенизмът на научката за Вас?
В уникалната си, невероятна възможност да умножи неколкократно плодовете на твоя труд. В тази връзка, аз винаги давам следния пример:
С работата си аз ежедневно спасявам или удължавам живота на хората. Затова и толкова си я обичам. Е, поне в собствените си очи, аз може да съм добър хирург, може да съм дори невероятен хирург, но колко такива перфектни операции ще мога да направя през целия си активен живот – 1 000, може би 10 000, или 20 000? Не повече! Да приемем, че с работата си аз съм допринесъл за тези 10 или 20 000 години човешки живот в повече! Но, ако аз измисля или сътворя нещо, ако внеса някакво, макар и малко подобрение в своята техника, което да намали усложненията, да подобри резултатите и така да увеличи, макар и с година човешкия живот, поверен в ръцете ми, то тази цифра ще се увеличи двойно. А ако аз споделя своята идея или метод с още 1000 колеги в моя бранш и тази моя идея или метод намерят подкрепа, ако тя се възприеме и всеки от тях я приложи в своята практика, то броят на спечелените години човешки живот ще нарастне 1000-кратно и ще имаме вече многомилионна цифра. А ако този метод се публикува в престижно научно списание, с още по-голяма аудитория и продължи да се развива и тиражира в годините – сами виждате какъв невероятен мултипликационен ефект ще се получи! Какъв огромен потенциал, какъв гигантски ресурс се крие в науката!
Добрите идеи трябва да се споделят в благоприятна среда, каквато за нас са международните научни форуми и конгреси. Те се посещават от специалисти от различни страни, които прекрасно се разбират помежду си, защото всички говорят един език – езика на международната урологична общност. Така тези идеи могат да намерят добра почва за развитие, да намерят своите поддръжници и последователи.
На какво ниво е науката в България?
В България думата „наука” е мръсна дума. Тя често се асоциира с друг типичен израз – „книжен плъх”, който обикновено среща само презрително или подигравателно отношение от околните. Ще Ви кажа, че има дори и авторитетни колеги от моята гилдия, които неведнъж публично са се изказвали, че наука в България няма – истинската наука се прави само от големите фармацевтични компании. Аз категорично не споделям такова становище! Аз съм твърдо убеден, че наука в България може и трябва да се прави. Колкото и да сме малки, ние също можем да сътворим нещо значимо. Трябва само да вярваме в това и да работим целеустремено, упорито, с вяра, постоянство и любов, а не да нахвърляме научните си постижения на куп, кампанийно, съобразно конюнктюрата, за да грабнем поредната научна титла или звание за някакви си там два или три месеца. Науката не търпи както тарикатите, така и тарикатлъците им! Тя си има своите изисквания! Истинската наука трябва да се твори ритмично, регулярно, постоянно. Само тогава тя носи успех! Само тогава има прогрес!
Научният форум, в който участвахме, ми вдъхна вяра – вяра, че и ние можем да правим стойностна наука. И то в такива трудни условия, в години на криза, когато за наука все няма пари. Дори и молбата ни за служебна командировка (разбира се, без право на пътни, дневни и пр. – всички разходи бяха поети от турска страна) ни бе отказана и участието ни в този конгрес бе за сметка на платения ни годишен отпуск. А знаете ли, че годишният бюджет само на TIKA /агенцията, която бе натоварена с организацията на този конгрес/, е 2.2 милиарда евро? Аз дори не бях сигурен дали съм чул правилно – 2.2 Billion или 2.2 Million Еuro! А да не говорим за това какви са бюджетите на турските университети, какъв огромен финансов ресурс подпомага развитието на науката в тази държава! И резултатите са налице. На конгреса се изнесоха данни, които неоспоримо доказват високото качество и нивото на научната продукция на нашата южна съседка: средно около 25% от всички приети абстракти на Европейския урологичен конгрес в Милано произлизат от тази страна, която дори не е приета още за равноправен член на Европа. На този конгрес се запознах с още едно изключително постижение – видях демонстрация на робот за разбиване на камъни в бъбреците, който изцяло е разработен в Турция и предстои да бъде демонстриран тази година в Милано и в Сан Диего – на двата конгреса, респ. на Европейската и на Американската асоциация по урология.
С какво още си тръгнахте от конгреса, освен с престижната награда за най-добър постер?
С вяра, че за хората, които се занимават със стойностна наука, има перспективи и признание – навсякъде по света!
Споделете текущата публикация:
