Германия не говори за нищо друго. Вече повече от седмица в страната се дискутира по една-единствена тема – мъжете и жените наистина ли са равноправни и колко често се стига до сексуален тормоз на работното място.
Всички телевизионни водещи организираха дискусии с представители на политиката, журналистиката, изкуството или на феминистки движения. Според изчисленията на някои медийни експерти за последните седем дни за секстормоз се е говорило над 20 часа – повече, отколкото за войната в Ирак.
Човек би помислил, че се намира в Германия през 60-те години, когато равноправието между половете е било най-важната тема. През 2013 г. всички живеят с мисълта, че тази война е приключена и сексизмът отдавна е умрял. Поне в Германия.
Журналистката Лаура Химелрайх дори не подозираше каква бурна дискусия ще предизвика статията й за пиперливите намеци на политиците по отношение на жените.
Това обаче се оказва заблуда. Митът за равноправието рухна след статията на една 29-годишна журналистка в списание „Щерн“ в края на януари. Тя направи портрет на един от водещите политици в страната – лицето на либералната Свободна демократическа партия в предстоящите парламентарни избори Райнер Брюдерле. 67-годишният политик бе министър на икономиката на Германия до 2011, а оттогава е председател на парламентарната фракция на либералите – коалиционния партньор на ХДС на Ангела Меркел. Той е един от най-могъщите мъже в Германия. Или поне беше. Една начинаеща журналистка разклати доверието в него.
В статията си „Мъжки виц“ Лаура Химелрайх описва една доста смущаваща сцена с Райнер Брюдерле, разиграла се около година преди написването на материала за него. След дълъг ден, в който политикът както обичайно бил придружаван от журналисти, делегацията се оттеглила на чаша вино в един хотелски бар.
Брюдерле е пийнал малко повече от допустимото, когато Химелрайх се опитва да му зададе доста неприятния въпрос дали на тази възраст се вижда като обновител на партията си. Либералите отдавна водят дискусии за спешната нужда от повече млади лица, които да ги представят пред избирателите.
Брюдерле не отговаря директно, но втренчва поглед в деколтето и казва: „Вие обаче бихте могли добре да напълните един дирндъл (баварска женска носия с дълбоко изрязано деколте – б. а.). Бих танцувал с вас някой път.“ Пресаташето на политика – също жена, е сащисана от репликата точно толкова, колкото и Химелрайх, и бързо се извинява от името на шефа си, хвърляйки вина за казаното върху изпития алкохол.
Репортерката не реагира. Продължава да придружава политика, качва се дори в автомобила му заедно със свои колеги. По нищо не личи да е притеснена от него.
Една година по-късно Брюдерле е обявен за топкандидат на СвДП за предстоящите избори и Химелрайх разказва пикантната и неприятна за нея сцена в статията си с насмешливото заглавие „Мъжки виц“, което може да се тълкува и като подигравка към политика.
Дирндъл е типичната баварска рокля с широко изрязано деколте. Тя носи много радост за мъжките погледи особено по време на традиционния “Октобер фест” на бирата.
Отзвукът от написаното е чудовищен. Нито самата репортерка, нито пък шефовете й са допускали, че ще се разрази такава буря. В страната се очертават два лагера Едните смятат обвиненията за прекалени и дори винят Лаура, че се опитва да направи кариера на гърба на Брюдерле. „Откога да направиш комплимент е табу?“, питат те. Смятат, че провинението му е само в това, че ухажва дървеняшки, и че наказанието, което се стоварва върху него и семейството му, е несъизмерно голямо.
Другата група се представлява предимно от по-млади хора. Те настояват Брюдерле да се извини и дори да подаде оставка. Определят поведението му като злоупотреба с власт и опит да унижи жената пред него. Към тях се прибавиха и някои от най-авторитетните журналистки в Берлин – Хани Хюш, кореспондентката на тв А Ер Де в САЩ, както и Гезине Енвалд, също от А Ер Де. Те признаха, че Брюдерле се ползва със славата на „пипни-задник“ и точно такова име му били дали журналистките в германската столица. Контактът с него не бил приятен, той твърде често подхвърлял неуместни сексуални намеци.
Дискусията за статията на Химелрайх сигурно щеше да отмине за три дни, ако тя не бе последвана от един феномен. Само в рамките на седмица 60 хиляди германки подадоха в туитър сигнали за сексуален тормоз на работното място. Акцията там бе подета от младата блогърка Ане Вицорек, която призова жените в страната да се намесят в дебатите в мрежата. От резонанса остава шокирана дори самата тя.
Според проучване на германското Министерство на семейството през 2010 година от сексуален тормоз на работното си място са се оплакали 50% от германките, като всяка втора споделила, че се е стигало до ситуации, в които се е чувствала заплашена. В страна, в която до 1969 година омъжената жена е трябвало да има писмено разрешение от съпруга си, за да започне работа, а той е подписвал и развалял от нейно име трудови договори, дискусията за равноправието явно далеч не е приключила./ 24 часа
Споделете текущата публикация:
