Претенция за интелектуалност, стил, недостъпен за възрастта на учениците, навързани думи и думички, които децата изобщо не могат да разберат. Това е типично за много от използваните в момента учебници, категорични са учителите. Според тях учебниците, чиято цел е да помагат на малките да научат нещо, в голяма степен не вършат тази работа. Педагозите се опитват да опростят стила на авторите, пише в. „24 часа“.
Затова обаче от 1 написано в учебника изречение трябва да създадат поне 7. И часът от 40 минути свършва, без да може да се вземе необходимият материал.
Не е съобразен обемът на новите знания в учебника с броя на часовете, в които се изучава съответният предмет. Абсолютно всички учители споделят, че нямат достатъчно време за обобщаване, за упражняване на новия материал, за затвърждаване. Опитваме се ден след ден да напъхаме в главите на децата ново и ново по много предмети. В методиката ни учат, че учебният процес е спирала. „Надграждаме новото над старото, но старото нямаме време да го повторим и спиралата се къса“.
След като учителят „преведе“ написаното в учебника в час, детето няма къде да си го припомни вкъщи. Защото на помощ идва пак учебникът. По този начин отказваме децата да ползват учебната литература, твърдят педагозите. Те стигат до крайност, обвиняват някои от авторите в копи/пейст на вече написаните си научни работи.
Урокът в учебниците е като научна статия. Невинаги важното е отделено с различен шрифт. Това означава, че учебникът не е издържан методически.
Друг проблем е липсата на синхрон между отделните предмети. В урок по география се появяват понятия като конвекция и сублимация. Те обаче се вземат в час по физика по съвсем различно време. Учителят по география отрепва урока си да ги обясни, вместо да преподаде своя.
Учителите отчитат още като пропуск в учебниците липсата на каквато и да е връзка на написаното с практическите занимания на децата. Това била и една от причините да се представяме зле на международното изследване PISA, което проверява умението за четене с разбиране.
Когато се пуска допечатка на учебник, редакторите четат внимателно, за да хванат, ако има, някаква неточност, обясниха от издателствата. Когато министерството на образованието пък обявява конкурс за преработка, се съобразявали с мнението на учителите.
Споделете текущата публикация:
