Cтана тя, каквато стана, в Националния дворец на културата, но случката с Ахмед Доган вече е в съкровищницата на националната култура. Тя бързо напусна реалността и породи звездопад от умотворения. Българинът е здравомислещ човек, така че лесно можем да си представим в какъв вид този атентат ще се отложи в народната памет след 20-30 години.
Утвърденият по ИСО световен стандарт за покушение, базиран на класически изпълнения като срещу Линкълн, Ленин или Ли Осуалд, бе побългарен най-грубо
Даже нямаше изстрел, но пък имаше бая пата кюта. Голяма излагация, като се има предвид какви атентатори сме дали на света!
Причина както за дисфункцията на стрелеца, така и за хиперфункцията на биячите му е, че тази хубава работа, ама българска, я свършиха турци. Но защо никой не анализира турската връзка в атентата? Само Волен Сидеров го видя като сигнал за започване на военни действия срещу България. Дано да е прав, за да може момъкът Октай да бъде запомнен от народа горе-долу като момъка Обилич, дето убил султана на Косово поле.
Но де този късмет Сидеров някога да излезе прав за нещо! И сега няма да стане, макар Октай много да прилича на Агджа. И онзи беше криминално проявен, и то доста. Вече беше убил един главен редактор и после бе избягал от затвора. И онзи не можа да изпипа работата докрай, защото папата оживя. И онзи после стана медийна звезда с бомбастичните си изявления пред съда, че е бил предопределен свише, че е Христос, че ръката му я насочвали великите сили.
Още с първото си изявление пред съда нашият Октай се пусна по същата писта. Стана знаменитост и засенчи брат си с ферарито. А има да пише и мемоари, да влиза в “Биг Брадър”, така че със сигурност ще влезе и в юнашкия епос.
Но както в атентата срещу папата никой не надушваше турската следа, а всички се юрнаха по българската, така е и сега.
Наистина Ахмед Доган е толкова мразен в България, че заинтересованите от кървав атентат срещу него тук са вероятно повече от милион. Кой обаче има най-голяма изгода от един буфо атентат срещу Доган все едно е замерен с торта? Това без съмнение е турският премиер Реджеп Ердоган. Ето я и въпросната турска следа. Турция от самото начало закриля и всячески подкрепя ДПС. Това бе толкова явно през годините, че ДПС изглеждаше на мнозина като нейна пета колона. Доган пък бе радушно приеман в Анкара. Но изведнъж отношението й към него коренно се промени. А и в самия Доган нещо се счупи.
Това стана през 2005-2007 г. и със сигурност е заради влизането на България в НАТО и ЕС, както и заради разразилия се неистово стремеж на самата Турция да влезе в Европа.
Той възникна в резултат на сменената турска доктрина. Анкара замаскира стратегията си от 90-те години след краха на СССР да заеме свой геополитически полюс, като спои в общност ислямските държави на изток до Китай, на запад до Босна.
В тази стратегия прозира сладостният блян за възраждане на Османската империя. Турция смята, че има ресурси да се натегне за свръхсила. Някой визионер като Мони Маси обаче й е обяснил, че Турция ще е по на сметка първо да влезе в Римската империя, за да може после да я всмуче в Османската. И тогава центърът на онази твърде обединена Европа от Гибралтар до Гоби ще се пада не в Брюксел, а в Константинопол, защото тя всъщност ще бъде халифат.
И Анкара даде газ до дупка за членство в ЕС. Даже забрани на турците да пушат, а ще вземе да им обръсне и мустаците, ако й спуснат такава директива. Този демараж бе толкова рязък, че Доган политна назад и зрелищно изпадна от турския багажник.
Той бе удобен за предишната стратегия и затова през 1991 г. заяви: “Пътят на България към Европа минава през Босфора.”
Днес Доган няма да изрече тези паметни думи. Той също си е сменил чипа и вече не е политик, а е станал визионер. От послушен водач на малка и малцинствена партия е еволюирал до глобален мислител. Той е проникновен съзерцател в бъдното и издълбоко промишлява съдбините на човечеството.
Той е Монтескьо от с. Дръндар
Тази еволюция рязко го отличава от другите политически лидери у нас, които минаваха през сцената, вземаха си “своето” и заставаха встрани като достолепни истукани.
Каква е представата на народа за Костов? Повече от десетилетие в очите на хората той бе най-богатият българин. И защо? Защото ръката му се привиждаше във всяка приватизационна сделка.
Ето пример: В края на мандата на Костов градинският шахматист Петър Жотев изневиделица бе въздигнат за вицепремиер, явно със задача да приватизира “правилно” Булбанк. Той е симпатяга, с нос като език на камбана, носи си в торбе сандвичи от вкъщи. Крачолите му възкъси и се виждат чорапите. Изпълни задачата и пак си седна на припек пред Народния театър да играе шах.
Царят пък постъпи дребнаво. Вместо да възроди България за 800 дни, си надвзе дворци, гори, ловни хижи от бащинията, омъжи и щерката. Нищо възрожденско, нищо от духа на някогашните строители на съвременна България, които Симеон II така трогателно наподобява с архаичната си лексика.
В народната памет Доган няма да се е опетнил с нищо такова. Да, отчислява си “хонорари”, върти около кръста обръч от фирми като златно момиче на Нешка. Но го прави само за личен разкош – жени, гуляи, яхти, сараи. И да е приватизирал “правилно” ”Булгартабак”, не личи да подсигурява династията си. По-скоро – напъжда я.
Но да сложиш проф. Любен Беров за премиер вместо себе си, да издигнеш проф. Тодор Вълчев за управител на БНБ – чисти алтруисти в епохата на разграбване – в това има нещо възрожденско. Оттук и бъдещият мит, че Доган е бил първият турчин, строител на съвременна България. (А Местан бил вторият.)
И ето го, взе да измисля парадигми, вектори, дискурсивни другости. Вярно, че отсяда само в своето си – сарай в Бояна, хотел в Девин, вила на морето. Вярно, че децата и жените му са разпилени.
Но пък нали и за Монтескьо е бил нужен само изгледът към Женевското езеро, за да измисли парадигмата на модерната демокрация и да определи съдбините на човечеството.
в. „24 часа“
Споделете текущата публикация:
