Страстният танц танго, при който близостта е от съществено значение, вече се използва в аржентинските болници като терапия, позволяваща на душевно болни и възрастни хора да подновят връзката с останалия свят, съобщи АФП.
„Фактът, че притискаш някого в обятията си, превръща тангото в нещо специално, което създава подобие на любовна връзка“, твърди Силвина Пърл, координаторка в Ателието за танго към психиатричната болница „Борда“ в Буенос Айрес. В това лечебно заведение успешно се прилага танго терапията.
Магията на тангото, зародила се в края на XIX в. в бордеите на Буенос Айрес и Монтевидео и влязла в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г., помага при лечението на болните, убедена е психоложката. По думите й танцът не лекува сам по себе си, но по време на едночасов курс пациентите нямат халюцинации, тъй като са концентрирани в заучаването на стъпките.
„Борда“ е психиатрична болница за мъже, но група доброволки помагат на Силвина да научи около двадесетина пациенти на стъпките на аржентинския танц. Болните плахо пристъпват към първите си уроци в една отпусната и дружеска обстановка.
Групата за танго към държавната болница „Рамос Мехия“ в Буенос Айрес също използва подобна терапия, но за хората от третата възраст. Тук танго терапията има за цел да се пребори с депресията и самотата при хората, които са се пенсионирали, след като са имали изключително активна професионална кариера.
67-годишната Алба Балбони, която е ръководителката на танго групата, изтъква, че началото на пенсионния период се възприема болезнено от повечето аржентинци. Заниманията с танца им помагат бързо да преоткрият един по-активен социален живот.
Изразът „За танго са нужни двама“ идеално илюстрира терапевтичния ефект на заниманията – споделянето и прекия контакт.
„С помощта на тангото се лекува психоза, тъй като танцът е общуване, което принуждава болния да установи контакт с несъществуващ в неговия свят партньор“, подчертава Силвина Пърл. По думите й другият присъства задължително в тангото, което налага и координацията в танца. „Партньорът е част от танца, от правилата и от стъпките“, добавя тя.
Именно този детайл е обяснение за лекотата, с която болните излизат от своя свят и внезапно започват да търсят другия танцуващ. Те се отварят за света, за да могат да танцуват.
„Тангото прави чудеса за възрастните хора“, споделя Алба Балбони, която е живяла 33 години в САЩ. Според нея магията е във факта, че държиш някого в обятията си. 65-годишният Федерико Тесеро изглежда съвсем подвластен на тази магия. „Свикваме да сме в хармония с другия“, споделя той.
Докато в танцовите школи в Аржентина наблягат на хореографията, в болниците и в домовете за стари хора най-важен е физическият и психологическият контакт.
Споделете текущата публикация:
