Православната църква празнува днес Богоявление – Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук идва и названието на празника – Богоявление.
Празникът има различни имена в страната – Кръстовден, Водици, Водокръщи.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая с китка босилек свещеникът поръсва хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
На Богоявление се освещават военните части и бойните знамена на армията. За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 година. След демократичните промени у нас ритуалът е възстановен през 1993 година.
Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
Честито на всички именици!
Споделете текущата публикация:
