Мечтая си за кариера на астролог на 22 декември. Носът ти червен, смехът ти – пресилен и глуповат, обаче телевизиите ще се избият за тебе… Не, ти не си Дядо Коледа, ти си просто астролог махмурлия на другата сутрин след края на света.
И понеже целият свят е сцена, независимо от киселините, които те изтезават, разиграваш най-лесния сюжет – даваш на публиката това, което очаква. Небивал подем за тая и тая зодия… Пари и имоти за другите, които – без да имат никаква заслуга за това – са се родили еди-кога си… Откъде ще дойдат тия пари, не е ясно – освен да върнем Жан Виденов да понапечата.
Не искам да се заяждам, а просто опитвам да кажа, че най-вероятно 2013-а ще е точно като 2012-а. С риск да посегна на отрудения залък на някой вражалец, мога да опитам и аз да попредвидя това-онова.
Например на софиянци ще им върви на задръствания, на хората от Северозапада – на бедност, а на Ахмед Доган… Абе, на него ще си му върви по принцип. За Златките Белград и Бурунди ще си останат просто еднакво дълги думи с „Б“. Дали хазяйката ще идва рано, не знам, но почти гарантирам, че наемите в София ще скачат, а качеството на новите български сериали – напротив. Че когото и да направят патриарх, все няма да е този, който е трябвало. Но пък парламентарните избори ще са поредният повод някой да забогатее неприлично, а пияниците в кръчмите да си имат тема.
Колелото на живота
От общежитията в Студентски град пак ще се чува девичи кикот, който постепенно ще преминава в женски. От дискотеките ще се носи чалга, а от отдела за чисто приложни практически открития на БАН – мълчание. Допускам също, че баби ще боядисват косите си в синьо, дядовци ще оглупяват, деца ще се раждат. А зачервени тахикардични татковци ще тичат след тях по пясъка, нарамили 47 различни плажни аксесоара. И ще си мислят за студена мастика и топлия задник на онази под съседния чадър…
Просто още една година от прекрасното нещо, наречено наш живот. Прекрасно – именно защото е такова, каквото е, без да се интересува дали, ако астрологът беше ударил едно шкембе от крак, щеше да му е по-добре.
Сещам се за една много сладка песен на „Щурците“, дето последният милиционер над Омир слънчево ридаел… Голям майтап! Мисля си, че сме ужасно далече от надеждата за последния милиционер. Даже година след година ставаме по-далеч. Омир и колежката му Миряна Башева – автор на текста на споменатата песен, направо са си били оптимисти.
И после пак „Джингъл белс“
И ще се изтърколи годината, и пак Дядо Коледа ще е новият Христос. Моловете – нараснали с незначителните 15-20 броя само в София, пак ще са новите храмове, където ще прекланяме глава и колене. (Дори познавам девойки, които за някое марково парцалче са склонни да правят и кръстни поклони в големи количества.) Тук пак ще се извършват свещенодействията пред олтара на фаст-фууд и поклоннически пътувания пред етикетите със задраскани стари цени и огромно лого: „-70% Това е пътят, и истината, и животът…“
А ето и нещо за ценителите на добрия секс. „Година“ е в женски род. А какво е най-неприятно за една истинска дама – да я започнат и да не я довършат. Затова просто не умирайте. Никак не е джентълменско.
Стефан Миланов, в. Труд
Споделете текущата публикация:
