Вирусите в България в момента разболяват повече от 5000 души седмично. Това е броят на българите, които са потърсили медицинска помощ, показва последната справка на Министерството на здравеопазването. Никой обаче не знае реално колко са повалените на легло, защото голяма част от тях се самолекуват.
Основна „мишена“ на зимните зарази са децата. В студа те лесно изстиват и бързо стават жертва на вирусите на горните дихателни пътища. Според статистиките едно малко дете се простудява около шест пъти годишно. Грипният вирус, който навлиза в България например, разболява всичко в радиус от 1-1,5 метра. Затова и когато едно дете в градината или в училище кихне или се изкашля, другарчетата в близост бързо „приемат“ заразата. За жалост болестта се разпространява и докато говорим – чрез пръски от устата ни.
Педиатрите са категорични, че инфекциите най-често връхлитат децата на възраст между 2 и 6 години. Колкото по-големи стават, толкова повече се засилват защитните им сили, а имунитетът се повишава и от вече преболедуваните зарази.
При децата най-често болестта започва от възпаление на носа, което после се прехвърля към носоглътката и ларинкса. Ако не се започне лечение, се стига и до възпаление на бронхите. Възможно е гласът на мъниците да стане дрезгав или дори да изчезне.
Забележите ли, че синът или дъщеря ви се разболяват, веднага започнете да им давате витамини и повече течности като чайове и прясно изстискани сокове, съветват педиатрите. Много е важно помещенията, в които спят, играят и стоят децата, да се проветряват често. Например за по 5 минути на всеки 2-3 часа.
Лечението на вирусните инфекции при децата е симптоматично – дават се лекарства срещу високата температура, болките в гърлото, хремата или кашлицата. Какви медикаменти да купите обаче може да каже само вашият семеен лекар. До антибиотици се прибягва, когато върху дихателната инфекция вече се е насложила и бактериална. Защото антибиотиците не „убиват“ вируси (срещу тях се прилагат антивирусни средства).
При децата често се отключва и т.нар. задна хрема (или заден ринит). При нея се наблюдава течение на носа, при което секретът попада в гърлото и пречи на дишането. „Задната хрема“ мъчи по-малките деца, които не могат да си издухат носа. Докато спят пък секретът се стича по гърлото, може да се появи кашлица. Понякога състоянието може да доведе до възпаление на третата сливица.
Не е добре децата да спят в прекалено затоплена стая, защото често високата температура предизвиква отделяне на още повече секреция от носа. При такова оплакване най-добър ефект оказва инхалацията.
Уязвими на вирусните инфекции са и децата в предучилищна възраст – при тях се наблюдават някои анатомични особености – не напълно развити горни дихателни пътища. А това ги прави по-податливи на заразите.
Други застрашени от инфекциите са възрастните и най-вече тези с хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови болести, с проблеми с нервната система (водещи до нарушения в мускулната работа и залежаване). Пациенти с отслабен имунитет също са лесна „плячка“ за вирусите. Страдащите от злокачествени заболявания, които се лекуват с цитостатици или тези на имуносупресивна терапия (като трансплантираните), хора, подлежащи на лъчетерапия или със заболявания на съединителната тъкан също попадат сред застрашените от инфекции. Точно в този епидемичен период в голям риск са тези, макар и здрави, които работят в многочислени колективи.
„Диагнозата при вирусна инфекция се поставя от общопрактикуващия доктор. Болестта си има „лице“ – симптоми, които трудно могат да бъдат подминати или объркани. На второ място идва специализираната диагностика, когато се идентифицира вирусът, причинил заболяването“, обясни пред „Труд“ д-р Петър Атанасов, специалист по вътрешни болести в „Пирогов“. Ако срещу вируса не се вземат мерки, се стига до усложнения – вирусни пневмонии, възпаления на нервната тъкан – менингит, засяга се сърцето, когато се причиняват сериозни миокардити. В този случай не е изключена и смърт. Засягат се ставите. При вирусна инфекция почти няма тъкан или орган, които да не са в риск. Още при първите симптоми потърсете лекар, за да ви изпише най-подходящите лекарства.
А за да не стигаме до доктор, помагат чайовете. Отварите от жълт кантарион например подобряват имунитета. „Ехинацеята, която се взема без лекарско предписание, спортът и сексът също помагат“, съветва още д-р Атанасов.
Заразата в цифри
Знаете ли, че:
– Между 5 и 15% от населението се разболява от грип по време на епидемии, а всяка зима процентът на повалените деца е между 20 и 30 на сто.
– От 1995 г. до 2011 г. с развита пневмония заради грипа в болница са постъпили 758 309 българи. От тях 33 368 души са починали. Средногодишно това прави 1963 българи. 6,6% от издъхналите са кърмачета до 1 годинка, а 72,1% – хора над 60 г.
– За приетите с пневмония в болница годишно се харчат 41,5 млн. лв. Със сумата могат да се купят 4,1 млн. ваксини повече от нужните за всички българи. в. Труд
Споделете текущата публикация:
