Празничното настроение се е отразило добре на управляващите. То е спряло неотклонното смъкване на ГЕРБ надолу по скалата на общественото доверие – процес, който наблюдаваме през цялата 2012 г.
Дали наблюдаваме нещо трайно, или просто данните са повлияни от празниците, от плахия оптимизъм, който неизменно ги съпътства?
До голяма степен отговорът се крие в икономиката. И то не на макрониво – фискалната стабилност, бюджетният дефицит, дали Дянков е успял „да върже“ бюджета и прочие. Обществените и политическите нагласи силно се влияят от усещането за посоката, в която се променя битът на човека, на неговото семейство – подобрява ли се, влошава ли се.
Тази година с 4% са се увеличили хората, които предполагат, че ще вземат коледни добавки към заплатите си. С 4% пък са намалели хората, които, обръщайки поглед назад, преценяват, че през годината материалното положение на семейството им не се е влошило. С 10 на сто са намалели хората, които се опасяват, че ги грози опасност да загубят работата си. И хоп – ГЕРБ вдига с процент и половина.
Големият въпрос е дали управляващите ще са в състояние да генерират подобни позитивни сигнали и в оставащите месеци до изборите. Дали безработицата ще намалява, дали коледните бонуси ще се превърнат в трайно увеличение на доходите, дали предпразничното отпускане на колана ще прерасне в трайна тенденция. Ако успеят да го направят, управляващите могат да се надяват, че ще спрат ерозията на доверието. В противен случай коледно-новогодишното опиянение ще отмине и „махмурлукът“ на влошаващото се всекидневие ще продължи да ги влече надолу.
Независимо от тези сериозни предизвикателства, гербистите могат с известна доза надежда да си пожелаят „Щастлива Нова година!“ Опасенията им, че ще зазимят под нивото на БСП не се сбъднаха.
Колкото и странно да е, същото ще могат да си пожелаят и основните им политически опоненти – БСП. Първата Нова година от управлението на ГЕРБ те посрещнаха с изоставане от 24%. Следващата Коледа дистанцията беше вече 13%. На третата година – 5 %. Сега е вече само 1,9 % – т.е. в рамките на стохастичната грешка. А значителната маса разочаровани от властта, обеднели през годината (близо 60% от избирателите) им дават сериозни надежди, че палачинката ще се обърне.
Като цяло, оптимистично ще могат да посрещнат новата изборна година и останалите играчи на политическата сцена.
Волен Сидеров би следвало да е щастлив, че скандалите около него и партията му не са го изтрили съвсем от политическата сцена.
Новозаявилите се политически играчи – ГОРД, Фронт за спасение на България, ЛИДЕР и ВМРО-НИЕ, дори и „Глас народен“ на Светльо Витков – също би следвало да са доволни. Те присъстват на политическата сцена, „побили са знамето“, а търсенето на политическа алтернатива тепърва предстои.
Не толкова добра е положението със „сините“ или по-точно с бившата „Синя коалиция“. От обединение, което прескачаше бариерата за влизане в парламента, те се превърнаха в две части, всяка от които мъчително ще се бори да прескочи 4-те процента. Шансовете за това са преимуществено на страната на ДСБ и Иван Костов, докато остатъчното СДС има всички шансове да издъхне в крепката прегръдка на ГЕРБ.
Аналогично е и положението на РЗС и Яне Янев. Избирателите не виждат сериозен смисъл да гласуват за екстензията, „мюрето“ на ГЕРБ, при положение че ако искат, могат да си гласуват за самия Бойко Борисов. Добавянето на Марешки към многоликия Яне с нищо не допринася за формирането на що-годе привлекателен за избирателите политически субект.
Малко двойствено ще посрещнат новата година и „гражданите“ на Меглена Кунева. (Но то и за нормалните граждани е така.) От една страна, засега данните сочат, че те имат всички шансове да влязат в следващия парламент. От друга, в последните месеци вървят надолу. Идеята им да се представят като голямата алтернатива и на ГЕРБ, и на БСП очевидно не се приема сериозно от избирателите. Съответно и заявката „Няма да се коалираме нито с едните, нито с другите!“ звучи като отказ от участие във властта. За мнозина възниква въпросът – а защо да гласувам за вас тогава? Очевидно опитът да не се определиш, да не заявиш кои са твоите „врагове“ и кои потенциалните ти съюзници създава много въпросителни и съмнения в избирателите.
ДПС си е ДПС – новата година не им носи никакви негативи, но не може и да ги извади от политическата изолация, в която сами се вкараха. За да изплуват от нея, ще е необходимо повече време.
Така почти всички партии (без Яне Янев) имат основание да посрещнат почти оптимистично новата изборна 2013 година. За кого тя ще е наистина „щастлива Нова година“, предстои да видим. А дали ще бъде щастлива и за обществото, за гласоподавателите – си зависи от самите тях. Защото от тях зависи дали гласуват с главите си, или с други части на тялото си.
Дано да е щастлива и за тях!
Споделете текущата публикация:
