Празничната кухня край Коледа и Нова година върви традиционно с ухание на канела. Неповторимият аромат обаче не е единственият, който трябва да имаме предвид, като говорим за тази екзотична подправка:
Канелата е подправка, която се получава от кората на няколко близкородствени вида вечнозелени дървета. Cinnamomum zeylanicum се счита за истинската канела, докато по-разпространената в САЩ и Европа понякога бива наричана касиа, за да бъде разграничена от южноазиатското растение.
Във всеки случай и двете растения са богати на биологично активни вещества с редица полезни физиологични ефекти.
Полимерните полифеноли в канелата повишават инсулиновата чувствителност и подобряват глюкозния контрол като правят мастните клетки много по-чувствителни към присъствието на инсулин в кръвта. Ретроспективен анализ на голямо количество клинични данни показва, че канелата и екстрактът от нея понижават нивата на кръвната захар при хора с диабет тип II.
Ефектът е подробно изучен и чрез животински модели. Резултатите от изследванията са недвусмислени – налице е намаляване на отлаганията от мазнини в тялото и регресия на мастната дегенерация на черния дроб, мускулите и сърцето. Според изследователите, резултатите се дължат на подобрената инсулинова чувствителност и намаляване на склонността на мастните клетки към акумулиране на мазнини. По-точно, in vitro проучвания са показали, че съставките в канелата активират регулаторният протеин на инсулиновата чувствителност и натрупването на мазнини в адипоцитите.
Канелата усилва потенето и затопля тялото, поради което при диабетици трябва да се комбинира с билки с охлаждащ и регулиращ водния баланс ефект. Също така, затоплящото й действие изключва приложението й при възпалителни заболявания, особено ставни, тъй като възпалението също води до затопляне на засегнатите органи и изчерпване на течностите в тялото.
Екстарктът повишава кръвотока в стомаха, като така предпазва стомашната лигавица от появата на язви.
Въпреки безспорния й принос в подобряването на гликемичния контрол, канелата не бива да бъде използвана като единствен терапевтичен агент и в прекомерни количества. Европейски регулаторни агенции неколкократно са огласявали предупреждения против предозирането й, поради съдържанието на кумарини, които могат да доведат до сериозни кръвоизливи при свръхприем.
Канелата съдържа и канелен алдехид и стирен. Стиренът, приет в достатъчно големи количества, може да увреди бъбреците, стомашно-чревния тракт и белите дробове, докато канеленият алдехид може да увеличи отделянето на адреналин в тялото и да повиши кръвното налягане.
Това не значи, че канелата не бива да бъде използвана. По-скоро, това е предупреждение към диабетиците, че не трябва да прекаляват с приема й, а да я използват в рамките на балансиран терапевтичен режим, включващ както предписаните медикаменти, така и други билки.
Puls.bg
Споделете текущата публикация:
