Големият български актьор Георги Калоянчев, наричан с обич Калата, почина днес – 26 дни преди да навърши 88 години.
Роден е на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършил е актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1952 г.
Играл е на сцените на Народния театър „Ив. Вазов” (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г., а е участвал и в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър.
Още през 60-те години с ярки роли в театъра, с още повече в киното и по-късно в телевизията, с участие в сатирични естрадни програми той се превръща в наистина всенароден любимец с неизменен успех пред всяка публика. (вижте фотогалерия)
В Сатиричния театър негови знаменити и недостижими шедьоври са ролите му в „Дървеница” от Вл. Маяковски (Присипкин), „Ревизор” от Н.В. Гогол (Хлестаков), „Удържимият възход на Артуро Хи” от Б. Брехт, „Големанов” от Ст.Л. Костов, „Смъртта на Тарелкин” от А.В. Сухово-Кобилин, „Свинските опашчици” от Я. Дитъл (Венда Цабр), „Старчето и стрелата” от Н. Русев (Старчето), „Г-н Балкански” от Г. Данаилов по Алеко Константинов – пиеса, написана специално за 60-годишнината на актьора, и др.
още по темата
Калоянчев чества юбилея си със скафандър и Стоянка Мутафова
0 коментара към статията 0 | Статията е разгледана 4541 пъти4541
07.04.2005
Калоянчев пред „24 часа“: Край! Слизам от сцената
0 коментара към статията 0 | Статията е разгледана 2503 пъти2503
21.06.2007
Калата празнува 50 години на сцената на Сатирата
0 коментара към статията 0 | Статията е разгледана 644 пъти644
17.04.2008
Ярко комедийност и остра сатира формират необикновения талант на Георги Калоянчев. Той еднакво успешно се справя и с хумора, и с иронията, и с пародията, и с абсурда.
В киното Калоянчев дебютира през 1951 г. като циганчето Сали в „Утро над родината”. След редица характерни по-малки роли, през 1958 г. комедийният му талант блясва в „Любимец 13” редом до Апостол Карамитев, с когото през 1962 г. жънат необикновен успех и със „Специалист по всичко”.
Но за първи път в киното безграничната му дарба открива режисьорът Рангел Вълчанов, който му предлага ролята на нетрадиционен криминален инспектор в „Инспекторът и нощта” (1963). Подобен нестандартен образ Калоянчев прави и в друг филм на Рангел Вълчанов – като директор на трудово-изправително училище (ТВУ) – „Вълчицата” (1965).
Безсмъртна роля на пожарникар, образ, който през годините няколко пъти развива, Калоянчев изиграва в забранената за дълги години комедия „Невероятна история” на режисьора Владимир Янчев по сценарий на Радой Ралин (1964).
Незабравими са ролите му в „Привързаният балон” (1967), „Галилео Галилей” (като Джордано Бруно, 1969), „Езоп” (1970), „За къде пътувате”(1986), „След края на света” (1998) и мн. др.
В телевизионния театър на БНТ остава завинаги като недостижима ролята на Чушкаров в „Двубой” от Иван Вазов (1972).
През 1999 г. излезе неговата книга с мемоари „Жив съм! Ваш съм!“ – заглавие, което всъщност е заключителната му реплика в „Г-н Балкански“.
Поклон пред светлата памет на великия артист!
Поклонението пред големия български актьор Георги Калоянчев е на 21 декември от 12.00 ч. в Сатиричния театър, съобщиха от Съюза на артистите в България.
Споделете текущата публикация:
