ПРЕЗ седмицата в медиите изтече още една “новаторска” идея, заложена в проекта на закон за предучилищното и училищното образование – да бъдат тествани 3-годишните деца с цел разкриване на проблеми в тяхното развитие и да се разработят специални обучителни програми за тях. Прекрасно, би казал всеки, та нали много български деца – 25-30%, имат доказано обучителни проблеми и трудности.
Аз също приветствам идеята, но ме смущават няколко въпроса, провокирани от почти 30-годишния ми практически и преподавателски опит. Първият е категоричността, с която това се записва в закон и се въвежда от началото на следващата учебна година.
Твърдя, че това е невъзможно, без да се нарушат професионалните стандарти и етичният кодекс на психологията. В този момент в българската културна среда не съществуват достатъчно психологически инструменти – тестовете са само един от тях (при това най-слабият), за постигане на поставената цел – диагностициране на проблемите в цялостното развитие на тригодишните деца (психомоторно, езиково, когнитивно, социално и емоционално). Само едно доказателство на твърдението ми – няма нито един тест, въпросник, стандартизирано интервю, апаратурна методика и т. н. на ромски или турски език.
Е, как тогава ще бъдат изследвани почти половината деца в България? Ами те всички ще се провалят при покриване на нормите за езиково развитие и не само там – от езиковото развитие зависят и когнитивното (ако въобще могат да се разделят), и социалното, и емоционалното. Значи се предопределя неравностойно отношение към децата по етнически произход, а това е погазване на конституцията на републиката и пренебрежение към нормите на етичния кодекс на професията психолог. Това доказва още веднъж, че приетият подход при подготовката и приемането на този проектозакон е непродуктивен. Той много прилича на оттегления тихомълком проект на закон за детето – по философията си, по начина на изработка и по съдържанието.
Когато казвам философия, имам предвид претенциите на вносителите да стъпват на идеите на неолиберализма, но не им се получава. Само един пример – как се съчетава неолибералната идея да се дотират и частните училища с идеята за задължително обучение на 4-годишни деца?
Този идеен тюрлюгювеч е резултат от начина на изработка на проектозакона. Ползва се стратегията, разработена от предишния екип на министерството, и върху нея започват да се пришиват различни идеи, най-често породени от лобистки интереси и нерядко от липса на професионализъм и откровена глупост. Това се доказа и при обсъждането на проектозакона в Народното събрание.
Разумни поправки в него, предложени от академичната общност, включително и на катедрата, в която работя, бяха отхвърлени без аргументи, а се приемаха ненужни подробности – като тази с какви цифри (арабски или римски) да се означават класовете и паралелките в тях. И се получи закон от 19 глави и 351 члена без допълнителните разпоредби.
Юристите знаят какво значи такъв обемен закон да бъде приложен в кратки срокове (в случая от февруари до началото на учебната 2013 г.) – много практически неуредици и провали. И всичко това на гърба на нашите деца. За да може някой да рапортува бодро, че е изпълнил поръката на партията и правителството и си е заслужил място в следващия парламент. А и на гърба на българския учител. Показателно е отношението към учителя в този закон – терминът се споменава само веднъж в прословутите 351 члена. Но се появява педагогическият специалист. Какво е това животно обаче, никой не казва. Всъщност казва го това, с което започнах. Само на “специалист” може да мине в главата идеята да се прави скрининг за обучителни и други затруднения в развитието на 3-годишните деца в България.
На професионалистите им е пределно ясно, че за реализацията на тази полезна идея липсват много условия. За това, че няма адекватни, стандартизирани психологически инструменти вече споменах.
Няма ги и специално обучените психолози и логопеди, които да го направят ежедневна, достъпна за всяко българско семейство практика. Явно пак е надделяло проектното мислене – да вземем едни пари (избори идат), да ги разпределим между нашите хора, да почнем нещо и като свършат парите… дотам. В случая, доколкото научавам от медиите, проектът е “Включващо образование” и е на стойност 14 млн. лева, финансирани от ЕС. Моля авторите на проекта да приемат изказаното от мен мнение като покана за професионална дискусия, може и с участието на “педагогически специалисти”.
Христо Монов, психолог, в. „24 часа“
Споделете текущата публикация:
