Трапезица е вторият по значение укрепен хълм на старата българска столица Търново. Там зад дебели крепостни стени се намирали главните църковни сгради на столицата, както и резиденцията на патриарха. На Трапезица живеели богати и знатни хора във великолепни къщи със забележителна архитектура. Крепостта била свързана с тази на Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. От три страни хълмът е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта, като главен бил южният. Част от портата е запазена и до днес. Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при т. нар. Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Стълбите надолу водели до желязна врата. Пред нея имало ниши, в които се криели стражите. Когато турците нахлули, цар Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието – машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Царят заповядал да се срине и монетарницата. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само цар Шишман. Досега обаче нито един археолог не е открил дори и част от съкровището.
Близо до крепостната стена археолозите са попаднали на значителни по размери и с много дебели зидове постройки. Вътрешността им е запълнена с много едри камъни, които са нападали, и това още повече потвърждава мнението за разрушително земетресение. Според археолога Йордан Алексиев трусът е станал или в края на XIV, или първите десетилетия на XV в. Някои археолози са на мнение, че земетресението е помогнало на нашествениците. Когото силите на цар Иван Шишман били отслабени, земята се разлюляла и Трапезица паднала. В некропола са открити множество скелети, затрупани от огромни камъни и греди, вследствие от срутване.
Споделете текущата публикация:
