“Състезанието между националните правителства в публичните услуги, които предоставят, и в данъците, които налагат, е също толкова продуктивно, колкото състезанието между индивидите и предприятията в стоките и услугите, които те предлагат за продажба, и цените, които искат за тях.”
Тази на първи поглед сложна мисъл на легендарния икономист и Нобелов лауреат Милтън Фридман всъщност казва потвърдена от историята и практиката азбучна истина – че ключова роля за богатството и развитието на една страна (на всяка страна) играе възможността трудът, капиталът и идеите да могат свободно да прекосяват границите и да намират по-добра среда за своето развитие. Тогава правителствата са принудени да създадат условия и да приложат по-добри политики, за да ги привлекат и задържат. Успяват тези държави, които издържат конкуренцията пред останалите. Те се конкурират за свободния капитал, така както фирмите се конкурират с по-добри стоки и услуги за привличане на своите клиенти.
В резултат тези държави, които са в центъра на конкуренцията, са по-богати, компетентни и по-издръжливи. Тези, които имат монополи, са по-бедни и по-малко ефективни.
Историята изобилства с красноречиви примери за истинността на тази теория. След упадъка на западната римска империя през V век и чак до ХIV век европейските държави са по-изостанали икономически, културно и научно от Китай, Индия и ислямския свят. След това обаче Европа преживява Ренесанса, Просвещението и Индустриалната революция, докато затворените в себе си империи от Изтока изостават значително.
Към средата на ХIХ век целият свят е контролиран икономически и политически от европейските държави и републиките от Северна Америка. Ставаме свидетели на научна революция, която за последните двеста години повишава БВП на глава от населението с 3200%. Свидетели сме как по-конкурентни държави като Англия превземат по-неконкурентни като Индия и се възползват от огромните богатства.
През ХVII век Холандия става конкурентна и прави нововъведения, докато консервативна Испания, заграбила големи богатства от колониите си в Южна Америка, губи позиции. Тя прогонва евреите и разрушава финансите си. Централизираното управление и диктатурите на Китай и Османската империя издигат високи стени пред новостите. Пропускат индустриалната революция и изостават с векове след Европа.
Студената война също “предложи” сравнение на тези два противоположни модела – конкуриращи се капитали и иновации срещу централизирано монополно управление. И се видя, че СССР и неговите сателити се провалиха икономически, технологично и научно. А днес руският БВП е около 10% от този на САЩ.
Тъжен принос в доказването на тази теория дава и България. Като най-старата държава в Европа тя е пример за това как изборът на губещия модел те оставя винаги встрани от напредналите държави.
До ХIV век българската империя господства в източната част на Европа, но не се ползва от постиженията на Изтока. Ставаме част от Османската империя точно когато започва Ренесансът. И така пропускаме да развием наука. Индустриалната революция ни подминава. Десет години след построяването на моста на Кольо Фичето в САЩ построяват Бруклинския мост. Разликата в двете съоръжения е като тази между дървена лодка и подводница.
С Освобождението в края на ХIХ век се връщаме в развития свят. Следват няколко десетилетия на ускорен възход и отново попадаме в грешния модел – ставаме част от Източния блок и сателит на СССР. След колапса на социализма в световен мащаб през 1989 г. отново имаме шанс да бъдем от печелившата страна. Засега обаче пропускаме да се възползваме от него.
Ако искаме да не сме най-бедните в Европа, добре е управляващите правителства да вникнат в разликата между двата модела – на конкуренцията и на монопола. И да прилагат политики в унисон с първия. Да привличат капитал, да създават условия за лесно правене на бизнес, за да задържим умните и можещите тук, както и да привлечем нови.
За съжаление през последните 23 г. правим точно обратното – разрушихме това, което имахме. Вместо да изнасяме и предлагаме конкурентни стоки и услуги, ние стигнахме дотам, че сега изнасяме умните си и кадърни деца към онези места по света, където са разбрали ползата от първия модел. И с тяхна помощ тези държави ще стават още по-свободни, конкурентни, богати и развити. За разлика от България.
ПЛАМЕН ЮРУКОВ, в. Труд
Споделете текущата публикация:
