Антидепресантите са едни от най-широко предписваните лекарства.
Те потискат активността на ензима моноаминооксидаза, който разгражда определени невромедиатори – серотонин, допамин и норадреналин. По химична структура, са моноамини. Те биват постоянно синтезирани, освобождавани и разграждани, като промяната в нивата им в нервната система се отразява на настроението и емоционалното състояние.
Не дълго след пускането на първите моноаминооксидаза инхибитори, става ясно, че те взаимодействат с голям брой други лекарства и хранителни съставки. Това налага внимание при предписването и употребата им, както и строго избягване на определени групи храни. Най-голямо значение има тираминът – съдържащ се във ферментирали сирена, колбаси, месни деликатеси, наливни бири, соевия сос и соеви продукти. Тираминът, въпреки че не е невромедиатор, по химична структура е моноамин. Също като останалите моноамини в организма, той бива разграждан от моноаминооксидазата. Когато се приема тирамин едновременно с инхибитори на моноаминооксидаза, разграждането му силно се забавя. Той измества адреналина и норадреналина от депата им в нервните окончания, което предизвиква рязко покачване на пулса и кръвното налягане до степен на животозастрашаваща хипертонична криза.
Ефектът е открит при пациенти, приемали моноаминооксидаза инхибитори едновременно с ферментирали сирена, поради което е известен като ефект на сиренето.
Повечето лекари са изключително предпазливи по отношение на взаимодействията между моноаминооксидаза инхибитори и храна. Въпреки, че съдържанието на тирамин в салама на една пица с пеперони и половин литър наливна бира е относително ниско, много клиницисти биха забранили категорично консумирането им, ако същевременно се приемат такива лекарства. Това, разбира се, съвсем не е необосновано и пациентите трябва строго да следят храненето си, като искат съвет от лекуващия лекар и отпускащия фармацевт кои храни трябва да бъдат избягвани.
Много растения, сред които и лечебни, също съдържат тирамин, което поставя въпроса кои билки могат да бъдат приемани при лечение с моноаминооксидаза инхибитори и кои не. За съжаление, няма така добре документирани клинични данни както за храните, поради което към момента лекарите разчитат предимно на анекдотични или експериментални данни, когато взимат решения за препоръчване или забраняване на определени билки с моноаминооксидаза инхибитори. Въпросът се усложнява допълнително от обстоятелството, че са открити растителни субстанции, които потискат активността на моноаминооксидазата, т.е. засилват фармакологичния ефект на антидепресантите.
In vitro данни показват, че такова действие имат коренът от сладник, черничевият плод, диоскореята, градинският чай и още много други билки. Измерено е 20 – 50-процентно понижение на активността на моноаминооксидазата в епруветка, но доколко значимо е това на практика, засега остава неизвестно. До изясняване на въпроса е препоръчително избягването на тези билки при пием на такива антидепресанти.
Puls.bg
Споделете текущата публикация:
