Българите сме най-неудовлетворените от живота и най-нещастните хора в Европейския съюз. По оптимизъм обаче изпреварваме цели 8 други страни членки, сред които колоси като Франция и Италия и натиснатите най-яко от икономическата криза Гърция и Португалия.
Това сочи изследване на базираната в Дъблин агенция на ЕС Юрофаунд сред 27-те страни членки и седем кандидатки. Пълното наименование е Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд.
Повече успяват да връзват двата края
Резултатите показват, че след 2007 г. заради икономическата криза е паднал стандартът на живот на над една трета от гражданите на ЕС (общо около 500 млн. души). Средно 7% връзват двата края с огромни трудности. Като по правило в северните еврочленки този дял е най-нисък (във Финландия е 1%), а в южните – най-висок (22% в Гърция и 19,8% у нас).
Средната удовлетвореност от живота в ЕС е 7,1 по скала от 0 до 10. В България този показател е най-нисък – 5,5. Последни сме и по самооценка за щастие – 6,3 от средно 7,3 за ЕС. Малко успокоение е, че и по удовлетвореността, и по щастието бележим най-голям ръст за последните 5 години. Защото в изследването се отбелязва, че все пак трябва да се имат предвид и данните оттогава, според които, макар и ентусиазирани нови еврочленове, пак сме били последни.
Отбелязва се обаче, че ентусиазмът ни не само не отмира, но и расте. С 9 пункта – от 43% на 52%, е скочил делът на българите, които са умерени или големи оптимисти за бъдещето.
Фактическото ни дередже се обяснява в изследването, кръстено „Качество на живот в ЕС“, с редица обективни фактори. Един от тях е, че сме първи в целия ЕС по материални лишения (виж таблицата). Въпреки че леко сме подобрили представянето си в сравнение отпреди еврочленството. И че само в България и Австрия чезнат страховете, че няма да можем да се справим финансово. С цели 6 пункта – от 83% на 77%, е намалял делът на българското население, което признава, че връзва двата края с известна или голяма трудност.
Но Юрофаунд прави още една потискаща констатация за България – че сме в последната петица по качество на 7 основни обществени услуги. Възприемаме се като пълни европейски аутсайдери по отношение на здравеопазването, държавната пенсионна система, социалните домове и грижите за възрастни и хора с увреждания. Общественият ни транспорт е по-качествен само от този в Малта, а образователната ни система е по-добра само от гръцката. А детските ни градини „гордо“ задминават не само гръцките, но и румънските.
В кого вярваме?
Затова пък доверието в правителството е скочило с цели 0,3 пункта до 3,6 по скалата от 0 до 10, при положение че средната оценка в ЕС е четворка. Ръстът ни по този показател е равен на този в Швеция и е по-малък само от богатия Люксембург (с 0,5 пункта).
В останалия ЕС доверието в правителствата поголовно пада, като най-голям – с 2,7 пункта, е сривът в Гърция, която трета година вече е на ръба на фалита.
Доверието в правосъдната ни система по същата скала е почти два пъти по-ниско от средния показател за ЕС – 2,8 срещу 4,9. Вероятно една от причините за това е, че заедно с Гърция и Румъния сме в челната тройка по възприятие за корумпираност.
Полицията ни се представя малко по-добре от съдебната система – 4,2 срещу 6. А българската преса е почти на средното еврониво – 3,9 срещу 4,3.
79 на сто тънат в лишения
Едва 21% от българите могат да си позволят всичките 6 „глезотии“, с които Юрофаунд мери нивото на лишенията (виж таблицата). Сред тях са адекватно отопление на жилището и ядене на месо или риба поне веднъж на два дни.
Средното ниво в ЕС по този показател е 55%, т.е. над половината европейци въобще не се замислят за тези неща. А шампионите – Люксембург (83%), Швеция (81%) и Австрия (78%), са направо недостижими.
Първи по свои домове и втори по външни тоалетни
В България е най-голям процентът от населението със собствено жилище – лично или на домакинството и без ипотека. Данните сочат, че 86,7% от нас се радват на този лукс, при средно 42,6% за ЕС.
В същото време обаче Румъния ни отне първенството по зависимост от външни тоалетни. Една четвърт от северните ни съседи си нямат мръсна канализация по домовете и разчитат на клекала на двора. „Само“ 18% от българите споделят съдбата им. Същият е и процентът в Латвия, а в Литва е 16%.
Здрави приятелства по време на криза
България е отличничка в Европа по приятелства. Данните на Юрофонд сочат, че над 60% от нас се срещат с приятелите си всеки ден. Така е и в Румъния и Гърция.
В същото време този факт води и до друг феномен, характерен основно за новите източни еврочленки, Гърция и Испания. 92% от българите биха предпочели да поискат заем от приятел вместо от банка. Само 9 на сто от приятелски заеми се изплащат със закъснение. По този показател „шампиони“ са италианците и гърците с по 14%.
94% от българите биха споделили с близък човек, ако са депресирани, вместо да отидат на психиатър. 96% търсят приятели с връзки, когато им се налага лечение, а 79% – за да си намерят работа./ Труд
Споделете текущата публикация:
