Подземен манастир близо 8 века ревностно пази тайната за съкровището на последните български царе. През 1230 г., след победата на българския владетел в битката при Клокотница, на мястото, където Иван Асен е посрещнат от търновския патриарх, на 15 км. от старопрестолнината, е изграден манастир. И тъй като победата е станала в деня на светите 40 мъченици, новият манастир така е и наречен. След падането на българската държава под турско робство, манастирът е разрушен, а имотите му преминали в ръцете на турските паши и бейове. Според легендата обаче още по времето на царуването си Иван Асен донесъл от Търново и скрил тук в манастирската обител голяма част от своето златно съкровище. 100 години по-късно, когато османските нашественици вече били пред вратите на Царевец, цар Иван Шишман също скрил в Божия храм край Търново част от богатството на своя род. След разрушаването на манастира съкровищата били затрупани под земята, твърдят легендите.
Царското проклятие убива иманяри
Слуховете за заровените в руините царски съкровища не давали мира на жадните за бързо забогатяване. През изминалите повече от 700 години иманяри многократно опитвали да проникнат под земята и да открият затрупаното имане. Никой от тях обаче не успял. Двама от златотърсачите били затрупани от паднали камъни, а един бил ухапан от гигантска змия и умрял в страшни мъки. Сред местните постепенно се заговорило, че скритите съкровища на българските царе са прокълнати за вечни времена и всеки, който се докосне до тях, независимо дали е българин или мюсюлманин, щял да бъде поразен от жестоко наказание. Съкровището щяло да излезе от земята само, когато дойдел моментът, за да помогне на надигналите се за свободата си българи и то трябвало да бъде използвано само за закупуване на оръжия, с които да бъдат избити поробителите. До настъпването на този момент
човешка ръка нямало да се докосне до царското злато
и човешко око нямало да го зърне, а всеки, който се опитал да го изкопае и да го вземе за себе си, щял да бъде убит от духовете на старите български царе, твърдели слуховете.
500 години след разрушаването на манастира на Иван Асен, през 1853 г на половин километър от него в равнината, богатият еленчанин хаджи Кесарий Хорозов построява нов мъжки манастир с килийно училище и му дава същото име “Св. 40 мъченици”. След смъртта на основателя през 1893 г. монасите напуснали манастира и той запустял. По-късно отново е възобновен, но вече като девически, какъвто е и днес. През времето на соца към манастира е построено и хотелско крило, в което да преспиват идващите богомолци. След падането на социализма обаче идеята е изоставена като безперспективна.
Затрупали пътя за прохода до съкровището
С основаването на новия манастир легендите за несметните царски съкровища отново избуяват с пълни сили. Според слуховете между новия и стария подземен манастир имало таен проход, който знаели само игуменките. Всяка от тях преди смъртта си поверявала тайната на своята наследница. В подкрепа на този слух е и фактът, че една от предишните игуменки на манастира подарява на търновския музей предмети от средновековието, за които твърди, че са от Асеневия манастир. Легендите не дават покой на иманяри от цялата страна. В първите години на демокрацията късно вечер край селото спират лъскави коли и джипове, а едри момчета с металотърсачи трескаво обикалят околните баири. Някои дори предлагат на тогавашното ръководство на общината в Лясковец да им даде разрешение да взривят подземния манастир и тогава “съкровищата сами щели да потекат навън”, а те щели да си ги разделят. За щастие благоразумието у управляващите надделява пред алчността и те отказват примамливото предложение. В района около подземния манастир обаче още има следи от иманярските кирки и лопати. Една от дупките е дълбока повече от 3 метра и в нея ясно се виждат очертанията на грубо зидана каменна стена. Никой от златотърсачите обаче така и не успява да достигне до затрупания от повече 7 столетия Божи храм./ Монитор
Споделете текущата публикация:
