Без споразумение за следващия седемгодишен проектобюджет на Европейския съюз приключи срещата на върха в Брюксел.
Лидерите не успяха да се разберат и по втория проект за програмния период 2014-2020 г., предложен от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой. Те започнаха преговорите късно в четвъртък и бяха прекратени след полунощ, без да има споразумение. Разговорите продължиха и вчера, но също без резултат.
Последният проект на Ван Ромпьой предвиждаше средствата за затворените блокове на АЕЦ “Козлодуй” да бъдат увеличени със 75 млн. евро на 260 млн. евро. Първоначално той заделяше 185 млн. евро за по-нататъшното извеждане от експлоатация на затворените 4 реактора. България се надяваше да получи около 400 млн. евро.
Компенсациите за затворените АЕЦ “Игналина” в Литва и “Бохунице” в Словакия пък почти бяха удвоени съответно от 210 млн. на 400 млн. евро и от 105 млн. на 200 млн. евро.
Повече пари за земеделие
Актуализираното предложение на Ван Ромпьой, за близо 1 трилион евро (виж таблицата), продължава да е под това на Европейската комисия. То идва сред серия срещи на четири очи между него и националните лидери в четвъртък и увеличава с близо 8 млрд. евро земеделските субсидии (от 270 млрд. на 277,8 млрд. евро) и с над 10 млрд. евро парите за кохезионна политика (от 309,5 млрд. на 320 млрд. евро).
Намалява помощта за развитие на селските райони – от 94,5 млрд. евро на 83 млрд. евро.
Проектът предвижда по-нисък таван на общите кохезионни плащания, които може да получи държава членка – 2,35% от брутния национален доход при 2,4% в първото предложение на Ван Ромпьой.
Според запознати част от този процент може да се равнява на стотици милиони евро.
Това са пари за социално-икономическо сближаване между бедните и богатите страни членки, основно за икономическа модернизация и инфраструктурно развитие.
Този таван обаче се предлага да бъде 2,59% от БНД за държавите приети преди 2013 г., чийто среден икономически растеж за периода 2008-2010 г. е бил под 1%. България не е между тях.
Режат науката
Увеличенията за кохезията и селското стопанство се компенсират със съкращения в програмата за транснационална транспортна, енергийна и съобщителна инфраструктура “Свързване на Европа” (от 45 млрд. на 41 млрд. евро при първоначално предложени от комисията 50 млрд. евро) и на парите за научни изследвания.
Средствата за външна политика на ЕС също са орязани от 65,6 млрд. на 60,6 млрд. евро, а за сигурност и гражданство – от 18,3 млрд. на 16,7 млрд. евро.
Средствата за администрацията на евроинституциите останаха непроменени – 62,6 млрд. евро или 4% от целия бюджет, но беше предвидено увеличение на пенсионната възраст на еврократите от 63 на 65 години. Те се задължаваха да допринесат за бюджетното усилие, като внесат общо 6 млрд. евро данъци и пенсионни вноски.
Отбелязвайки напредъка, германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд заявиха вчера, че той все още не е достатъчен за споразумение. Меркел не изключи следваща среща на върха по седемгодишния бюджет на ЕС.
Борисов: Огромни са конфликтите
“Конфликтите са огромни между отделните държави, желанията са огромни за пари, едните искат големи съкращения, другите искат големи плащания”, каза премиерът Бойко Борисов.
Великобритания, Холандия и Швеция продължават да настояват за още съкращения – между 50 и 75 млрд. евро.Остава и традиционният спор, изправящ селскостопанските субсидии, най-големи получатели на които са Франция, Испания и Италия, срещу годишната отстъпка от 3,6 млрд. евро от вноските в евробюджета, които ползва Великобритания.
Споделете текущата публикация:
