453 милиона лева – толкова пари са предвидени за мерки за обучение и разкриване на нови работни места през 2013 г., съобщи зам.-министърът на труда Зорница Русинова пред “Труд”. 73 млн. лв. от тези средства са от националния бюджет, а останалите 380 млн. лв. – от Брюксел. Прогнозата на социалното министерство е, че благодарение на парите догодина 100 000 души ще започнат работа или ще карат курс за повишаване на квалификацията.
От данните на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт (НСИ) обаче се вижда, че на пръв поглед внушителната сума далеч не е гаранция, че догодина ще има по-малко безработни българи. За т.г. финансовата инжекция за пазара на труда е подобна – 423 млн. лв. В момента 70 000 българи вземат заплати и се обучават благодарение на тези пари, похвали се наскоро социалният министър Тотю Младенов.
19 400 по-малко заети за година
Сметката показва, че субсидираната заетост задържа ръста на безработицата, но не може да го спре. Без нея тя щеше да е около 13,5% вместо 11,5%, колкото е в момента (по данни на НСИ). Въпреки това всяко тримесечие националната статистика отчита, че българите, които имат работа, намаляват. През третото тримесечие на тази година заетите са били 3,017 млн., което е с 19 400 по-малко спрямо същия период на м.г.
Най-тежък удар са понесли българите до 29 г. За една година броят на работещите младежи е намалял с 16 000. Така излиза, че над 84% от всички съкратени през изминалите 12 месеца са били на възраст до 29 г. Тревожната тенденция се потвърждава от данните на Агенцията по заетостта. Според тях през последните 4 г. на икономическа криза безработните млади са станали два пъти повече. През октомври 2008 г., когато у нас започнаха първите масови съкращения, те са били 37 529 души. Сега са 73 921 – ръстът е почти 100%. Темпът е доста по-сериозен от общото увеличение на всички безработни в кризата, което е с 61%. Само от началото на 2012 г. българите без работа са станали с 46 700 повече. Броят им е стигнал 393 000.
Високата безработица сред младите е проблем не само у нас, а в целия свят. Данните на Евростат обаче показват, че България е на 4-то място сред страните в ЕС, в които тя набира скорост най-застрашително.
Неопитните си тръгват първи
“Нормално е да има ръст на младежката безработица в кризата. Когато трябва да свива разходи, бизнесът първо съкращава хората с най-ниска квалификация и опит. Такива обикновено са най-скоро наетите млади работници”, коментира пред “Труд” Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Според него безработицата сред младежите ще остане висока и в първите години на икономическо възстановяване. Дори да започнат да се отварят повече места, работодателите ще търсят хора с квалификация и опит и младите пак няма да са сред предпочитаните кадри, смята икономистът.
“Основният проблем за младежите е, че не знаят как да се представят, за да имат повече шансове да бъдат наети”, коментира Светлозар Петров, управител на кариерния сайт “Джобтайгър”. Голям процент от тях допускат грешки в CV-то, с които затварят вратата пред себе си – например като изпратят автобиографията си с правописни грешки. Декласират ги още на подбора по документи, каза Петров.
Нямаш стаж, а искат опит
Изискването на бизнеса за опит е проблем №1 за младежите в търсенето на работа, показват мненията им в интернет форумите. “Не мога да разбера защо навсякъде искат опит, дори за елементарна работа? Как един млад човек да постъпи в тази ситуация – никъде не го взимат, не му дават шанс да се изяви”, недоумява Лола. “Навсякъде искат стаж между 2 и 5 години. Откъде да го имам, след като току-що завърших? Явно всичко става само с връзки!”, негодува Миро.
“Безработна съм. Завършила съм българска филология, имам компютърна грамотност, владея английски, но нищо не помага. Като отида на интервю, винаги търсят нещо, което ми липсва – опит, друг чужд език, шофьорска книжка, друг вид образование. Не мога да уча цял живот и да имам всички нужни квалификации!”, възмущава се Тони.
“На Запад има нещо наречено практика. Фирмите идват в университета, работят с него. Последно имах семинар, в който трябваше да се направи проучване за реална фирма и тя се възползва след това от резултатите. Такова нещо в Бг няма, а това е тъжно…”, коментира Михаил, който следва в Холандия. “Само тази година кандидатствах на 4 места. Казваха “Ще ви се обадим” и после нищо. Май наистина единствените изходи от кризата са терминалите на летището”, обобщава форумец с ник Розовите очила.
Квалификацията е проблем № 1
Основният проблем за високата безработица сред младежите е, че фирмите не ги взимат, защото много от тях нямат образование или квалификация, коментира бившият министър на труда Иван Нейков.
Според него изходът е в признаването на квалификацията, придобита по неформален начин. Така, ако някой е напуснал училище, но е работил няколко години в автосервиз и е овладял професията, да може да докаже уменията си с практически изпит. След това такъв човек ще има документ, с който да кандидатства за работа, каза Нейков. Това е огромен шанс за хора, отпаднали от училище. В противен случай никой не ги иска, добави той.
Според Надя Василева, шеф на българския офис на компанията за човешки ресурси “Менпауър”, причина за високата безработица сред младежите е, че свободните позиции не са привлекателни за тях. Те очакват, че работата им ще е по-разчупена, а не че ще трябва да работят с 15-годишен софтуер, без да ползват фейсбук. Фирмите се ориентират към по-възрастни работници, защото са по-лоялни, имат навици и са по-дисциплинирани – това са качества, които повечето от младите нямат, коментира Василева.
Икономистите най-чест остава без препитание
Висше икономическо – най-често такова образование имат младежите, регистрирани в бюрата по труда във Видин и Търговище. Това са две от областите с най-висока безработица у нас. Опитите на младите да намерят работа удрят на камък, защото очакванията им за заплащане напълно се разминават с условията на бизнеса.
“Искат образовани и квалифицирани служители, които да им работят почти за без пари. Къде го дават този филм?”, негодуват младежи.
Недоволството им не е без основание. Според официалната статистика средната заплата във Видинско е най-ниската в страната и от години не може да отплепи от дъното. През третото тримесечие на 2012 г. местните фирми плащат масово по около 500 лв. на месец. Това е по-малко от 70% от средната заплата у нас.
В момента на трудовата борса във Видин са регистрирани 904 младежи до 29 г. Наред с висшистите сред тях има и немалко хора, учили до 4 или до 8 клас. Традиционно работодателите във Видин търсят шивачки, сервитьори, готвачи и общи работници. Периодично има търсене на психолози и педагози. Заради ниското заплащане обаче младите трудно се хващат на такава работа. Вместо това предпочитат да бягат към по-големите градове или в чужбина, обясняват служители от местното бюро по труда.
Шанс за младите висшисти да натрупат опит е да започнат платен стаж в частни фирми по схемата “Ново начало”. Досега в Търговище от тази възможност са се възползвали 46 фирми, които са наели 65 души. Но колко от тях ще останат на работа за постоянно, било рано да се каже, коментират от местното бюро по труда. Фирмите, ползващи такива млади специалисти, били основно от сферата на услугите – счетоводни къщи, поддръжка на компютри, складове на едро, търговия.
Зам.-министър ЗОРНИЦА РУСИНОВА:
1000 млади ще започнат работа още тази година
– Според Евростат всеки трети младеж в България е безработен. С какви мерки министерството на труда ще пребори тази тенденция, г-жо Русинова?
– За да смекчим удара от повишаващата се младежка безработица, предложихме нови схеми за обучение и заетост на хора до 29 години. Някои от тях вече се изпълняват.
Например схемата “Първа работа” дава възможност на младежи без препитание да минат професионална квалификация или обучение за ключови компетенции. След това работят от 6 до 12 месеца в реалния сектор. Вече 3700 работни места са заявени от работодателите.
Очакванията ни са, че 700 души ще придобият професионална квалификация, 1600 ще изкарат курсове за ключови компетенции, а най-малко 2100 души ще започнат работа. Надяваме се, че ще имаме успех, защото тази програма дава шанс специално на младежи без специалност или с ниска квалификация. Такива за съжаление са 60 процента от безработните.
Друга подобна схема е “Ново работно място”. По нея до края на тази година работодателите могат да подготвят проекти за обучение и наемане на младежи.
Важна промяна е и това, че в програмата за стажуване дадохме възможност да участват и общински и държавни администрации. До момента 5500 младежи работят по нея. До края на годината ще запълним квотата от 8500 стажанти. Комбинацията между всички мерки плюс успешната реализация на “Старт в кариерата”, по която 850 младежи ще започнат работа в държавната администрация още през този месец, ще даде положителен ефект върху младежката заетост.
– Колко млади хора общо ще могат да започнат работа по всички програми?
– До края на тази година ще се създадат около 10 хиляди работни места за младежи. Искам да отбележа, че наблюдението на работната сила на НСИ показа, че през третото тримесечие на т.г. има повишаване на коефициента на заетост с 0.8% в сравнение със същия период на миналата година. Икономическата активност също се повишава с 1,8 пункта. Това са положителни тенденции.
– Безработицата обаче расте, особено сред младите. Ще има ли повече пари за заетост догодина?
– Освен младежите приоритет са и дълготрайно безработните и хората над 55 г. Опитваме се да отделим повече средства и да направим комбиниран пакет от мерки с парите от националния бюджет – 73 млн. лв. и 380-те млн. лв. по оперативната програма за 2013 г. Смятаме, че с този ресурс ще можем да направим добър пакет от мерки.
– Мерките за субсидирана заетост продължават до 12 месеца, след което хората отново остават без работа. Как проблемът може да се реши по-трайно?
– В цяла Европа усилията са насочени към задържането на трудовите навици и уменията на хората. Затова държави като Италия и Португалия например наливат повече средства за субсидираната заетост.
– Каква е прогнозата ви за пазара на труда за 2013 г.?
– Догодина безработицата ще бъде около 11.9%. Толкова ще се задържи още 2-3 години. За да има подобрение, трябва траен ръст на икономиката, който се отразява положително на пазара на труда с около година закъснение.
Споделете текущата публикация:
