Климатичните промени може да превърнат бананите в основна храна за милиони хора. Изследователи от международната организация CGIAR смятат, че в някои развиващи се страни бананите може да заменят картофите, твърди последното проучване на Би Би Си.
Учените предупреждават, че хората ще трябва да се приспособяват към нови и различни менюта, тъй като отглеждането на зърнени култури ще стане по-трудно.
Така например корените на тропическия храст маниока и един вид дребен боб (cowpea) играят все по-голяма роля в земеделието с нарастването на температурите.
Група експерти по световна хранителна сигурност са изследвали потенциалните ефекти от глобалното затопляне върху 22 от най-важните земеделски култури в света. Те предвиждат, че трите най-големи зърнени култури по отношение на енергийната стойност, която осигуряват – царевица, ориз и пшеница, ще станат все по-рядко отглеждани в развиващите се страни.
Учените предполагат, че картофите, които се отглеждат в по-хладен климат, също може да пострадат от повишаването на температурите и все по-променливото време. Авторите на доклада твърдят, че тези промени може да стимулират култивирането на определени видове банани на места на по-голяма надморска височина, дори и на места, където в момента се отглеждат картофи.
Нито една страна не е имунизирана срещу промените в климата, предупреди Световната банка (СБ) в доклад по темата. Базираната във Вашингтон международна финансова институция обобщи, че всички държави ще страдат от последиците от глобалното затопляне, но че най-бедните ще бъдат засегнати най-сериозно от очертаващия се недостиг на храна, покачване на морското равнище, циклони и суша. СБ е написала „черен“ сценарий с повишаване на средната температура на Земята с цели 4 градуса по Целзий до 2060 г. и „водопад от катаклизми“, с който съвсем не е сигурно, че планетата ще може да се справи.
При новия си президент Джим Йон Ким Световната банка изглежда заема по-енергична позиция за отчитане на промените в климата като фактор при развитието. „Никога няма да сложим край на бедността, ако не се заемем с промените в климата. Това е едно от най-големите предизвикателства пред социалната справедливост днес“, предупреди Ким при представянето на доклада, озаглавен „Да намалим жегата“. Според Световната банка при сегашното равнище на емисиите на парникови газове ще е невъзможно международната общност да спази своя ангажимент да не допусне повишаване на средната температура на Земята с повече от 2 градуса по Целзий спрямо нивата отпреди Индустриалната революция. Най-тежко ще пострадат най-бедните и най-уязвимите, предупреждава СБ, като прогнозира многобройни природни бедствия, хранителни кризи, недостиг на вода, по-конкретно в Източна Африка, Близкия изток и Южна Азия, голямо повишаване на детската смъртност в Африка южно от пустинята Сахара и нов пик в разпространението на някои заразни болести. В по-общ план промените в климата може се превърнат в „най-голямата заплаха за биоразнообразието“, подчертава международната финансова институция.
Световната банка призова правителствата по света да пренасочат колосалната сума от 1 трилион долара, която плащат общо сега за субсидии за изкопаеми горива, към „зелена“ инфраструктура с цел намаляване на емисиите на парникови газове.
СБ излезе с тези мрачни прогнози броени дни преди повече от 200 държави да се съберат на среща в катарската столица Доха между 26 ноември и 7 декември в опит да продължат изтичащото в края на годината действие на
Протокола от Киото сегашния международен план за намаляване на парниковите емисии на индустриализираните страни./ Монитор
Споделете текущата публикация:
