Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) е роден на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, Шуменско

Член е на Академията по проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред на Руската федерация

– Ваше Високопреосвещенство, в събота бяхте избран за наместник-председател на Светия синод, за да организирането провеждането на Патриаршески събор до 4 месеца. Ще предприемете ли някакви промени в църквата до тогава?

– Не, никакви промени няма да предприемам, дори административни. Ще се занимавам само с организирането, свикването и провеждането на Патриаршеския събор, който е различен от църковно-народния събор, и е за избиране на нов патриарх и митрополит Софийски, както се съвместяват тези две длъжности според Устава на Българската православна църква. За това е необходимо да се прегледа и подготви изрядно цялата документация.

– Каква документация имате предвид?

– Документацията за самия избор. Трябва да се анализира състоянието сега, да се види какви пропуски има и да се направи перфектна организация, за да бъде изборът каноничен и по законоустановения ред.

– Самият патриаршески събор предвижда ли и приемане на отчет за състоянието на църквата към момента, в който е оставена от дядо Максим?

– Не, той е само за избор.

– Вие как си представяте профила на бъдещия патриарх?

– Той трябва да е колкото се може по-добър. Който и да е, ще има един много трудно достижим коректив преди себе си, като личността на Светейшият ни покоен патриарх Максим, който беше изключителен човек, дипломат и изряден монах. Във всички случаи, той трябва да следва неговите дела, както и да е енергичен като предишния патриарх Кирил, но е редно да е и просветител и духовен обединител на нацията като патриарх Евтимий. Не бива да забравяме, че ролята на архиереите и духовниците в управлението на БПЦ също не е малка, те също имат отговорности, от тях също се изискват качества. Всеки един от нас, според отреденото му място, носи и трябва да носи достойно своята отговорност пред Бога и православния български народ.

– Едва ли обаче можете да отречете, че църквата ни страда от недостиг на обществено доверие?

– Има и такова виждане. Аз обаче смятам, че недоверието, което имаше към нея, е преодоляно. Фактът е изпращането на дядо Максим. Толкова много хора не бяхме очаквали, а това означава, че обществото вече ни вярва, че осъзнава и възприема своята църква като кораб на спасението и институция, неподвластна на времето, политиката и личните пристрастия.

Действително, има и някои по-малко достойни свещеници и дори архиерей, но не бива да акцентираме върху тях. Ето, Светият синод на своето заседание в събота, взе едно правилно и на канонична основа решение, тъй като неговите членове милеят за каноничността и законността в БПЦ.

– Напоследък се лансира идеята за промяна на устава на БПЦ в различни посоки, дори по отношение на изискванията към кандидатите за патриарх. Възможна ли е такава промяна да стане преди Патриаршеския събор?

– Никаква промяна не може да има преди провеждането на каноничния Патриаршески събор. Според устава на БПЦ църковно-народен събор, който може да прави изменения, се свиква от патриарх, а ние сега такъв нямаме. Няма да правим неканонични неща, каквито бяха направени, но вече ги преодоляхме.

– Какво неканонично бе направено и от кого?

– Не ми се иска да се връщам към този момент. Важното е, че Светият синод запази единството и каноничността си.

– Впрочем, наистина ли са единни членовете на Светия синод сега, когато дядо Максим го няма, за да укротява страстите?

– Мисля, че да, макар че станаха някои малко нелегални неща, и това беше видяло от представителите на поместните църкви по случай траурния повод. Те бяха много учудени, духовенството на Софийска епархия също не беше доволно. Аз благодаря на всички архиереи на Светия синод, че поправиха тази нередност

– Какво точно се случи по време на опелото?

– Нещата в синода бяха раздвоени – Великотърновският митрополит Григорий председателстваше синода, а да управлява Софийска епархия бе определен Пловдивският митрополит Николай.

– Дядо Николай беше наместник-председател на Софийска епархия само 3 дни. Как трябваше да бъде?

– Който е наместник-председател, той трябва да управлява и епархията, тъй като по устава на БПЦ патриархът е и митрополит Софийски. Обратното е нарушение, както на устава, така и на Закона за вероизповеданията, независимо че беше допуснато (Великотърновският Григорий председателстваше намаления състав на синода, а Пловдивският Николай бе наместник-председател на Софийска епархия, б. ред.). Слава Богу, това вече е отстранено, защото се беше тръгнало към някои неща, които разбуниха свещеничеството.

– Какво се е случило в трите дни след кончината на патриарх Максим до вашия избор, които за нас, миряните, останаха скрити?

– Вървеше се към подмяна на викарийния епископ Йоан Знеполски, дори беше направен такъв опит. Аз много го ценя, дядо Максим също разчиташе на него, защото има качества. Да даде Господ повече духовници като епископ Йоан – молитвеник, честен и с административни качества, хора като него са необходими на БПЦ. Затова с радост ще работя с него в качеството му на викариен епископ на Софийската света митрополия.

– Уставът на БПЦ не казва изрично, че наместник-председателят на Светия синод и на Софийска митрополия трябва да бъде от съседна епархия. Някои богослови обаче се позовават на традицията, като твърдят, че вие сте от отдалечена епархия и трудно ще можете да ръководите Софийска?

– Това твърдение е валидно, но само, когато иде реч за епархия, в случая става дума за наместник-председател на Светия синод и на Софийската епархия, тъй като дядо Максим беше освен патриарх и Софийски митрополит.

– Дистанционно от Варна ли ще ръководите нещата тук, или оставате в столицата до провеждането на Патриаршески събор?

– В следващите дни оставам в София, тъй като тази седмица Светият синод ще проведе своите заседания от редовната есенно-зимна сесия, но ще пътувам и до Варна, когато това се налага. Сигурен съм, че няма да има проблеми, защото викарийният епископ Йоан Знеполски има доказани качества и ще се справя успешно, когато се налага да отсъствам. Надявам се, че архиереите също ще помагат, както и цялото духовенство. Нещо повече, преди няколко години, както си спомняте, като Варнеско-Преславски митрополит бях наместник-председател и на Русенска, и на Неврокопска епархия, т.е. имам опит. Още веднъж искам да заявя на всички събратя: няма да проявявам никакво лично отношение, ще търся и ще съблюдавам консенсуса.

– Впрочем, с линкълна хибрид ли ще пътувате оттук до Варна и обратно?

– Ех, пак този линкълн! Защо да не го взема, като е дар на епархията, а не на мен лично. При това, хибридът е много икономичен и пести средства на митрополията. Това съвсем не е скъп автомобил, още повече, че за него не сме платили нито лев. С него се върши работа. Какво лошо има в това, че някой е искал да помогне на епархията, като е предоставил хибрид на своя духовен отец!

– Ако издигнат кандидатурата ви за патриарх, ще си направите ли отвод?

– Ако това се случи, аз трябва да приема така, както приех и решението на Светия синод да бъда наместник-председател. Аз нямам право да се оттеглям, защото това е гласувано доверие, от една страна, а от друга – това е послушание, което като монах трябва да изпълня. Ние даваме обет за послушание, нестяжение и безбрачие. В Църквата има послушание, то е основно задължение и основна добродетел. Дори ако човек няма голямо основание, няма право да отказва длъжност, която по-висшестоящият, в случая членовете на синода, посочват. Когато то се изпълнява, няма място за лични амбиции. Дядо Максим беше подложен на гонения по време на разкола, притесняваха го, искаха неговата оставка, но той не се оттегли, защото изпълняваше своето послушание – да бъде патриарх на народа, който го е избрал.

Самият аз не бих издигнал кандидатурата си. Имам хубава епархия – Варна, слънце, прекрасна природа. Ако обаче ми я издигнат, нямам право да казвам „не”.

– Като стана дума за послушание, има ли го сред висшия клир, сред членовете на Светия синод в пълна степен?

– Трябва да го има. Дядо Максим много държеше на послушанието, затова и беше толкова ядосан, когато синодът гласува признаването на архонтите.

– Но въпреки недоволството му архиереите ги легализираха. Впрочем, какво ще правите с тях?

– Това не е моя работа, но заявявам, както и когато гласувах против признаването им: архонтите нямат исторически корени в БПЦ. Възмутителното е, че Светият синод легализира нещо пост фактум, за което не беше давал своето благословение.

– Някои от събратята ви коментираха, че легализирането им ще спре конвейера за нови архонти, тъй като тази титла няма да е вече привлекателна.

– Това е частно мнение, аз не го споделям. Аз от самото начало съм против.

– Варненска и Великопреславска епархия с вашата лична благословия и енергична подкрепа първа започна да развива социална и катехизаторска дейност, като дори работи по съвместни проекти с неправителствени организации и дори с Министерството на труда и социалната политика. Какви проекти имате осъществени към момента?

– Много са, но основните са Църковният център за лечение на наркозависими във Варна, православната детска градина в село Кичево, в която безплатно се отглеждат и възпитават деца на социално слаби семейства, имаме няколко социални кухни, две защитени жилища за младежи и девойки, излязли от институциите, в Добрич и Търговище имаме приют за бездомници. В последните години във Варненско-Преславска епархия построихме 50 нови храма, със старите стават 300. Във всички тях служат свещеници, има неделни училища, тече енорийски живот. Направихме и православно радиопредаване.

– Срещат се мнения сред нашето духовенство, че със социална дейност се занимава католическата църква, което до известна степен, я профанизира, докато православието е мистично учение и не би следвало да се занимава с битието на деня. Споделяте ли това мнение?

– Не, категорично не го споделям. БПЦ е имала традиции в социалната дейност преди 1944 г., такава дейност развиват останалите православни църкви. Проблем е, че все още нашата църква има проблеми с връщането на сгради и земи.

– Тя е критикувана именно, че не развива социална дейност, че няма адекватна визия по проблемите на обществото. Какво може да се направи по този повод?

– БПЦ вече прави каквото й е по силите. Имаме проекти за учебници по религия, проект за преподаване на „Религия – православие” в българските училища, по места вече започва да се развива и социална дейност. Смятам, че тепърва ще можем да говорим за много и положителни неща, направени от нашата църква.
Силвия Николова, в. „Монитор“

Споделете текущата публикация:

Коментирай