Остеопорозата е заболяване на костите, при което плътността им намалява значително. При нея костта става порьозна и мека и може да бъде дори компресирана при натиск или удар. Състоянието отслабва всички кости в тялото и е причина за чести фрактури, повечето от които не биха настъпили при здрав човек. Остеопорозата е предшествана от т.нар. остеопения, която също е състояние на намалена костна плътност, но в по-ниска степен.
При остеопорозата костната минерална плътност е силно понижена, микроархитектурата се влошава, както и съставът и съотношението на протеините в костта. Това прави нарушаването на целостта на костите много по-лесно. Образуват се пукнатини, най-често на бедрената кост, или се получават компресионни фрактури – например, счупване на гръбначен прешлен от натиска на тялото.
Фрактури могат да настъпят във всяка кост от тялото, но най-често са засегнати гръбначните прешлени, бедрената кост, ребрата и костите на китката.
Слягането на гръбначните прешлени води до характерното изкривяване на гръбначния стълб, което се наблюдава при пациентите в по-напреднала възраст. Остеопоротичните промени са причина и за множество сериозни усложнения, произтичащи от фрактурите на големите кости – тромбоза след счупване на бедрената кост, засягане на гръбначния мозък от счупен прешлен и др. Също така, подвижността на засегнатата става може да бъде сериозно редуцирана, което силно понижава самостоятелността на засегнатия и способността му да се самообслужва. Такива могат да бъдат фрактурите на тазо-бедрената става, на костите на китката или петата и др.
Остеопорозата е напълно безсимптомна, докато не се появят първите съмнителни фрактури или не бъде случайно открита при рентгенография или други изследвания. Поради това редовният скрининг и правилната профилактика са от изключително голямо значение.
Заболяването има комплексна етиология, включваща голям брой фактори, някои от които могат да бъдат повлиявани, други – не.
На първо място по значение сред етиологичните фактори, които не могат да бъдат повлияни, са възрастта и полът. Известно е, че остеопорозата е с много по-висока честота при жените, отколкото при мъжете, както и че огромното мнозинство от случаите настъпват след 50-годишна възраст. Това се дължи на силното намаляване на естрогеновата секреция по време на менопаузата и след това.
Женските полови хормони поддържат костната плътност висока, като спадът в продукцията им бързо се отразява на здравината и устойчивостта на цялата костна система. При мъжете, от друга страна, по-бавното и плавно отслабване на секреторната функция на половите жлези осигурява задържане на костната плътност на високо ниво, поради което първите остеопоротични фрактури при тях настъпват в много по-късна възраст.
Установено е, че остеопорозата има и генетичен компонент, като фамилно обременените боледуват значително по-често.
Факторите, подлежащи на контрол, са многобройни, като повечето имат връзка с хранителните навици.
На първо място е недостигът на витамин D и калций.
Жените в постменопауза трябва да обръщат специално внимание на това колко от тези вещества приемат и да положат усилие да обогатят менюто си с мляко и млечни продукти. Нещо повече, те трябва да бъдат консумирани редовно и в достатъчни количества. Предлагат се, също така, и хранителни добавки, съдържащи калций и/или витамин D. Трябва да се знае, че усвояването на калция е оптимално в присъствието на витамина.
От вредните навици, тютюнопушенето и алкохолът най-много допринасят за понижаването на костната плътност: алкохолът – най-вече като понижава абсорбцията на хранителните вещества и минералите в стомашно-чревния тракт, докато за тютюневия дим патогенетичния механизъм все още не е напълно изяснен.
Недоимъчното хранене е друг важен рисков фактор за появата на остеопороза. Освен дефицит на витамин D и калций, това може да доведе до недостиг и на редица други важни фактори, имащи значение за поддържането на здравословна костна плътност. Особено важен е пълноценният белтъчен прием, тъй като при недостиг на протеини такива започват да се извличат и от костите, което води до характерните за остеопороза промени.
При по-пълни жени остеопорозата започва в по-късна възраст, тъй катоестрогени се синтезират и в мастната тъкан. Това следва да се възприема като пример срещу самоцелните диети и като още един аргумент за поддържането на оптимално телесно тегло.
е на последно място за превенцията на остеопороата, разбира се, е и физическата активност. Тя противодейства на резорбцията на костното вещество и поддържа костите плътни и здрави. Физическата активност, както и всички останали профилактични мероприятия, трябва да бъдат съобразени с индивидуалните възможности и потребности на всяка жена. Дори леките тренировки с тежести, джогингът или даже разходките на открито, при достатъчна настойчивост и постоянство, имат профилактичен ефект и могат да отложат появата на първите симптоми на остеопороза с години.
Причина за развитието на остеопороза са и някои заболявания: хипогонадизмът – характеризира се с понижена функция на половите жлези, ендокринни заболявания като синдром на Къшинг, тиреотоксикоза, диабет, акромегалия и др.
От медикаментите, понижаващи костната плътност, най-голямо значение имат противовъзпалителните кортикостероиди. Хроничната им употреба при рак, автоимунни заболявания и др., винаги трябва да бъде проследявана внимателно от лекуващия лекар, който оценява риска от поява на остеопороза и предприема съответните контрамерки.
Диагнозата се поставя на базата на рентгенография, макар че това е метод за късно откриване на болестта, при който поне 30% от костната маса е вече загубена. Освен това, изображението на костта зависи от степента на излагане на рентгенографската плака на Х-лъчите, поради което рентенографията се смята за недостатъчно прецизен метод за определяне на костната плътност. Американската медицинска асоциация, както и редица други реномирани здравни организации, препоръчват двойно енергийната рентгенова абсорбциометрия за измерване на костната плътност и диагностицирането на остеопороза. Тя се провежда за около 15 минути, излага пациентите на много по-малко лъчение, отколкото обикновената рентгенова снимка и е много по-точна.
Лечението на остеопорозата включва комплекс от медикаментозни и немедикаментозни мерки. Налагат се промени в начина на живот – намаляване на пушенето и алкохола, пълноценно и правилно хранене, смяна на заседналия начин на живот с активно спортуване. Препоръчителни са аеробиката, упражнения с тежести, които трябва да се изпълняват много внимателно, и с ластик, които увеличават както костната, така и мускулната маса и издържливост. Програмата се назначава от кинезитерапевт или друг здравен специалист.
Медикаментозната терапия винаги се съобразява със състоянието и индивидуалната поносимост. Практиката показва, че най-често се използват т.нар. бисфосфонати. Те потискат дейността на остеокластите – клетките, резорбиращи костното вещество. Отличават се с висока терапевтична ефективност и благоприятен профил на безопасност.
Характерен нежелан лекарствен ефект на цялата група е силното дразнене на стомашната лигавица, поради което пациентите трябва да бъдат инструктирани винаги да приемат таблетките половин час след храна и да стоят в изправено положение поне половин час след всеки прием.
Ралоксифен принадлежи към групата на т.нар. селективни естроген рецепторни модулатори. Той се свързва с естрогеновите рецептори в костите и наподобява действието на естрогените, увеличавайки по този начин костната плътност. Използва се за превентиране на остеопороза при постменопаузни жени.
Хормонозаместителната терапия е показала добри превентивни ефекти, но въпреки това, употребата й е противоречив и спорен въпрос, предвид сериозните странични ефекти, които дава.
Към всяка терапевтична или профилактична схема се добавят калций и витамин D.
Споделете текущата публикация:
