Двете най-големи национални телевизии бТВ и Нова направо парализират мозъка ми напоследък. Не с друго, а с некрофилските краски, в които подреждат първия си праймтайм за деня – сутрешния блок – от 7 до 9 часа. Във времето, в което средностатистическият българин пие кафе, преглежда новините, приготвя закуската на децата и себе си за прекрачването на прага към новия ден, ефирът ври и кипи от лошотия, взривове, природни катаклизми, истории за смъртоносни болести, разкази на почернени от мъка хора и брои труповете от изминалата нощ.
С перверзна наслада някой подрежда новинарските емисии така, че дори и да дръзнем да поздравим с усмивка домашните си и да бладогарим на Бог, че виждаме слънцето и днес, на 10-ата минута да сме смазани под черните краски от ТВ-облъчването. (Последният пример е от сряда, 17 октомври – бТВ отваря деня с историята на млади хора, чиято силна любов изтръгва единия от двойката от безмилостните лапи на рака, а Нова с апломб ни подготвя да се докоснем до усещанията на една бременна българка, влязла в болницата да роди детето си излязла от там с празни ръце…)
Това е животът и той е страшен, изпълнен с болести, трагедии и драми. Хората искат това, гледат и слушат това, отсичат медийни корифеи, превърнали в последните години некрофилството в норма на професионално поведение. Хвани дистанционното и смени канала, безцеремонно те отсвирват клакьорите им.
Сигурно и в двата подхода има желязна логика. Най-вече – пазарна.
Но дали пък, след като българинът се поотръска от чалгата и взе да надига взор към отъняващия си джоб и тихом-мълком вдигащите се цени на всичко, не му търсат цаката с некролози. Да вижда и слуша всеки ден за онези, които са без покрив, проядени от рак, изгубили неродените си бебета и злощастни близки. За да се радва, че го има и да не мисли гладен ли е, жаден ли е и човек ли е изобщо или вегитира в скотията, отредена му по сценарий. От екрана.
Споделете текущата публикация:
