Близо 15 000 българи годишно умират от инфаркт. А в прединфарктно състояние са други над 12 000 души, които са с остри форми на исхемична болест на сърцето (б. р. – стесняване на артериите на сърцето).
Това заяви пред „Труд“ доц. Иво Петров, новият председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) и национален консултант по инвазивна кардиология по повод днешния Световен ден на сърцето.
„За съжаление преждевременната смърт (под 65 г.) у нас е два пъти повече, отколкото в Европа. Там тя застига 12% от жените и 16% от мъжете“, добави проф. Асен Гудев, досегашен председател на ДКБ. Според него 2/3 от починалите българи издъхват от сърдечно-съдови заболявания. Смъртността от инфаркт обаче може да бъде намалена.
„В Ирландия тя пада с 20% само за една година след въвеждането на забраната за пушене на закрити обществени места“, даде пример проф. Гудев. Понижение на смъртността било отбелязано сред пушачи, но и сред непушачи.
Според последното проучване на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) 48% от починалите мъже у нас между 45 и 64 г. са издъхнали заради пушенето. „Освен цигарите виновни за фаталния край при сърдечни заболявания са и: злоупотребата с алкохол, ниската физическа активност и нездравословно хранене“, обясни доц. Пламен Димитров от НЦОЗА.
Най-успешното лечение при инфаркт е поставянето на стент на запушената артерия в т.нар. първи златен час (нарича се първична ангиопластика). „Когато през 2008 г. стартира програмата „Стент за живот“, България и Румъния бяха на последно място в Европа по първична ангиопластика. Тогава лечението у нас обхващаше едва 20% от пациентите с инфаркт. Днес този процент е 52, а целта ни е да достигнем 70 на сто“, посочи доц. Петров. И даде за пример Чехия, където на 92% от болните се поставя стент в рамките на 90 минути след началото на симптомите. „И най-важното: 12-13% е смъртността от инфаркт при пациенти, които се лекуват с лекарства, а в болниците с инвазивна кардиология тя пада и под 5%“, завърши доц. Петров.
Споделете текущата публикация:
