Социалното неравенство у нас се увеличава. 22,4 на сто, или 1,683 млн. души от населението, живеят под линията на бедност, която за 2010 г. е изчислена на 273,30 лв. месечно, съобщават от Националният статистически институт. Година по-рано при по-висок размер на границата за бедност от 295 лв. българите, които са мизерствали, са били 1,565 млн., цитира в. „24 часа“.
Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от населението се увеличава. При изследването на статистиката през 2010 г. тя е била 5,9 пъти и скача на 6,1 през 2011 г. Влошава се и т.нар. коефициент на Джини, който мери социалното разслоение в доходите. По предварителни данни през 2010 г. 43,6% от хората са живели в материални лишения, като за 2009 г. този дял е бил 35 на сто.
7,7% от българите са работещи бедни. Те са най-много при хората с начално и основно образование. От висшистите само 1,2 на сто работят, но са под линията на бедност. Всеки трети пенсионер разполага с под 273,30 лв. на месец. Рискът от бедност сред работещите жени е по-нисък от този при мъжете.
В показателите, които измерват социалното положение на българите според изискванията на ЕС, има и т.нар. субективни индикатори. Те се формират от отговорите на 9 въпроса, свързани със стоки и услуги. 4,2% от българите не могат да си позволят телефон, включително и мобилен, а 10,6 на сто – автоматична пералня. 1,7 процента пък нямат цветен телевизор, а всеки втори не може да си позволи да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. Близо половината от хората се ограничават при отоплението на жилищата си.
Споделете текущата публикация:
