Точно в 12.30 в петък започна отбелязването на 18-годишнина от кончината на Илко Моис Ескенази, загинал в трагичен инцидент на 28 септември 1994 г. Бившият депутат от СДС и вицепремиер във втория кабинет на Филип Димитров остави светла диря в паметта и сърцата на варненските седесари. Пред паметната плоча се събраха стари седесари от СДС и ДСБ. Тук бяха Христо Кирчев, проф. Димитър Камбуров, Любо Роев, Цанко Цветанов, Румяна Бошнакова, Даниела Стойнова, Валентин Станев, Недялко Недялков („Каргоекспрес”), Юри Колев, Балин Балинов и много други. Поднесени бяха венци и цветя от СДС-Варна и ДСБ-Варна. „Изминаха 18 години от трагичната кончина на Илко Ескенази, който завинаги ще остане в сърцата ни. Нека почетем паметта му с едноминутно мълчание и падане на колене.”, пророни Цанко Цветанов, председател на СДС-Варна.
Голяма реч дръпна Христо Кирчев, легендарният син кмет на Варна, който не пропусна да припомни, че е ходел да посреща вицепремиера на България на летището с култовото си трабантче. „Илко Ескенази беше невероятен човек. Той беше вицепремиер, който отговаряше за министерството на финансите и министерството на икономиката. В този труден ресор той работеше със своите приятели и съмишленици Иван Костов и Иван Пушкаров. Все още ясно си спомням как през 1992 г. във ФКЦ варненци идваха да чуят не остри антикомунистически речи, а със зяпнали уста слушаха Илко Ескенази да им обяснява как ще стане приватизацията, как ще се извърши реституцията. Илко беше изключителен демократ и много фин човек. Тих и възпитан, той с никого не се скара, нищо тоталитарно нямаше в него. Илко убеждаваше, не налагаше.”. Христо Кирчев покани присъстващите от името на брата на Илко Ескенази – Аврам Ескенази, за възпоменание в събота от 10 часа на гроба в Старите варненски гробища.
Със слово на признателност и уважение към светлата памет на Илко Ескенази се обърна към присъстващите и проф. Димитър Камбуров, председател на ДСБ-Варна. Професорът отново подчерта демократичния дух и консенсусния манталитет на Илко Ескенази. Не пропусна да спомене, че фигури като Иван Костов и Иван Пушкаров винаги ще бъдат с респект към своя колега и приятел. На това място старият седесар Любо Роев, който сега е основна фигура в сестринската партия ДСБ, редна със саркастична снизходителност – „Професорът забрави да спомене Емил Кабаиванов и Боби Марков…”. Несъизмерими величини.
Илко беше „ПАМЕТЕН ЧОВЕК”, както любовно казват за такива хора братята сърби. Помним го. Липсва ни. И така ще бъде.
Споделете текущата публикация:
