Когато стане поредният инцидент в училище, започваме да се вайкаме колко лоши са станали децата и как изведнъж са зачестили случаите на насилие между тях. Може би не сме се замисляли, че всъщност това не е нищо ново. Агресията винаги е съществувала, особено сред младежите. Но като че ли едва сега отворихме сетивата си за тези проблеми. Само преди ден едно 16-годишно момче намушка с нож свой съученик и отново започнахме да се питаме какво става с децата ни и защо са толкова лоши? Ако разчоплим проблема в дълбочина обаче, ще осъзнаем, че никой не се ражда насилник просто така и има много фактори, които предизвикват агресията у всеки човек на един по-късен етап.
Данните са наистина тревожни, защото се оказва, че около една пета от българските семейства се държат агресивно помежду си вкъщи. Когато човек се намира в такова пространство по няколко часа в денонощието, няма как да не възприеме този модел на поведение. Родителският пример е първостепенен за формиране на личността. Децата няма как да се справят със ситуацията и насочват омразата си навън към други хора. Реално погледнато, самата среда предизвиква агресивното поведение. Още по-тревожното е, че учителите не могат да се справят със ситуацията. За тях е много по-лесно да сложат на някой ученик етикета „лош или проблемен”, отколкото да поговорят с него и да се опитат да му помогнат. Психолози дори посочват, че 15% от педагозите не умеят да се справят с агресивното поведение в училище, защото дори не го разпознават. Те го отдават най-вече на липса на възпитание или на особеностите на тийнейджърската възраст. Затова е необходимо колкото е възможно по-скоро училищната среда да стане благоприятна за децата. Най-малкото, което може да направи един учител, когато забележи подобен проблем, е да уведоми училищния психолог. За съжаление обаче психолозите в българските школа са прекалено малко. И когато отговаряш за около 1500 деца, ти няма как да работиш с всички.
Не само учителите, но и родителите също се вписват трудно в съвременните условия на обществото ни. Сякаш те и децата живеят в паралелни светове и никой не се опитва да направи крачка да разбере другия. А е много по-лесно да накажеш и отпратиш детето си в стаята му, отколкото да водиш диалог с него. Така всички ние отглеждаме едно поколение на потиснати и негативно настроени към света млади хора. Ниското самочувствие също е сред причините за агресивното поведение.
Според статистика на НСИ от началото на годината над 12 000 хлапета у нас имат криминални досиета, а броят на извършилите престъпления е 6573. Най-много сред тях са невръстните крадци – 4155. Статистиката е плашеща, но истината е, че малките се опитват да заприличат на възрастните. Копират техните модели, възхищават се на екшън герои. Може би трябва да помислим и за по-строги закони. В скандинавските страни например има точно такъв закон за насилието. Защо да не дебатираме и в тази посока.
Също така, за да се променят нещата, родителите трябва да бъдат по-активни, да общуват пълноценно с децата си. Време е да се научим да бъдем родители, защото разговорът с малчуганите съвсем не се изчерпва с „изпитваха ли те в училище и написа ли си домашното”. Необходимо е да разберем душите им. В противен случай ще продължим да отглеждаме едни сърдити хлапета.
Яна Йорданова, в. „Монитор“
Споделете текущата публикация:
