Визитка
Роден е на 26 май 1971 г. във Варна
Завършил е право и публична администрация
Владее английски, немски и руски
Член на правната комисия в НС
– Г-н Радев, зарекохте се следващия месец да внесете поправки в Закона за задълженията и договорите. Какво ще се промени, ако бъдат приети?
– България и Румъния са единствените страни, в които няма регламент за т.нар. потребителски фалити и съществува т.нар. институт на вечните длъжници – ако бъдат заведени срещу едно физическо лице или гражданин изпълнителни съдебни дела, те могат да продължат неограничен период от време. Имаме случаи на изпълнителни дела по 15 г., по 17 г. С всяко едно действие на кредитора или на съдебния изпълнител, например вадене на справка от КАТ, това дело прекъсва нормалната давност, която съществува сега, а именно 3 г. за периодични плащания и 5 г. за общата погасителна давност. Тези давности могат да се прекъсват, така че делата могат да продължат неограничен период от време, което пък значи, че гражданинът и след 10 г. може да бъде тормозен. Той не може да започне на чисто, не може да гради семейната си икономика наново след изтичането примерно на 10 г. Тръгне ли на работа, веднага ще му бъде запорирано трудовото възнаграждение, а ако придобие каквото и да било имущество, то ще бъде подложено на публична продан. Именно тази 10-годишна абсолютна погасителна давност, която искаме да въведем, ще даде един краен срок на преследването на гражданите от кредиторите. Когато изтече десетата година, гражданинът ще може по силата на закона да започне на чисто, без да се притеснява, че утре някой ще запорира имуществото му. Тази давност в момента държавата я е предвидила по отношение на публичните задължения. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда освен 5-годишната обикновена давност за данъци, такси и глоби, където може също да се прекъсва с каквото и да е действие, извършвано от данъчната администрация или публичния изпълнител, при изтичането на 10 г. от възникване на задължението държавата счита, че то на практика се е погасило. Ние смятаме да въведем този регламент и за гражданите – физически лица, но не търговци. Говорим само за задълженията на гражданите, които не са от свободна професия, и за задълженията, които не са възникнали от дейността им като еднолични търговци например. Спрямо търговците има глава „Несъстоятелност” в Търговския закон, има процедура, по която да обявят фалит по предвидения законен ред. Така че с това ще дадем една правна сигурност на хората след определен период от време да почнат на чисто и да няма институт на вечните длъжници в нашата правораздавателна система.
– Ще има ли хипотетична възможност за дълг, при който са изминали да речем 5 г. от възникването му, но човекът е починал, след това някой да реши да си го взема от негов наследник и да започнат да текат наново тези 10 г. и така на практика периодът да се удължи до 15 г.?
– Не. Ако се наследи даденото задължение след 10 г. от възникването му, независимо че е починал на четвъртата или на петата година наследодателят, оттам нататък ще могат да си го искат до изтичане на десетата година от възникването му.
– А кога възниква то?
– В момента, в който примерно не платим дадената изискуема вноска по потребителския кредит. От този момент кредиторът може да си търси тази вноска, тя е неплатена и оттогава вече текат 3 г., 5 г. и 10 г.
– Тоест на четвъртата година, откакто някой е изтеглил кредит, умира… След това още 6 г. или 10 г. кредиторът ще може да си търси парите от негов наследник?
– Ако той 4 г. не е плащал дадена вноска и почине, още 6 г. ще изминат, докато се погаси изцяло това задължение.
– И няма да могат да се прехвърлят задълженията на фирми, за да се заобиколи законът?
– И да е прехвърлено на колекторска фирма, с изтичането на десетата година от възникване на задължението също ще се погасява – независимо към кого е вече дългът и дали е прехвърлен един, два или пет пъти.
– Как възникна идеята за тези промени, толкова години никой не е повдигал въпроса?
– Бяхме сезирани за много случи, при които, въпреки че е продадено цялото имущество на даден гражданин, продължават изпълнителните дела неограничен период от време. Вече казах, имаме случаи със 17 г. дело. В това време текат лихви върху главницата, натрупват се разноски за всяко едно действие на съдебния изпълнител и стигаме дотам, че дългът в един момент само от лихви и разноски е станал двоен, троен, че и повече.
– Вие предлагате и промяна в Семейния кодекс, с която двойките без брак да ползват привилегии, които се полагат при брачното съжителство. Идеята предизвика широк обществен отзвук, очаквахте ли отпор от представители на Светия синод?
– Тук целта е да се дадат на двойките, които живеят на семейни начала, но не са сключили граждански брак, същите права, каквито имат в много от случаите семейните двойки, които са сключили такъв.
– Например?
– Например при осиновявания, когато се касае до получаване на кредит. За кредита се гледат доходите на двамата съпрузи, а иначе поотделно и може да се окажат недостатъчни само на единия от семейносъжителстващите. Тъй като те не са сключили брак, не може да се разглеждат като едно цяло. В много случаи се отказва осиновяване именно поради това. Въпреки че една двойка може да живее 10 г. заедно, да има даже други деца, тя е в неизгодно положение при една процедура за осиновяване. Трябва да се защитят също така и правата на самите деца, които са родени при двойки, които не са сключили брак, а именно да им се гарантира правото на издръжка, в случай че се раздели такава двойка, да се уреди въпросът примерно със семейното жилище, за да могат да се защитят правата на тези деца, така както е в едно нормално семейство.
– А как ще се застраховате от евентуални злоупотреби, всеки може да каже, че живее на семейни начала с еди-кого си, за да се възползва от дадена привилегия? Бракът е някаква гаранция все пак…
– Бракът не можем да го смятаме за гаранция (смее се). Тези неща се доказват. Ние вменихме доста задължения на двойки, които не са женени. Например в закона за отнемане на незаконнопридобитото имущество презумпцията е, че щом живееш с един партньор, оттам нататък се прилага същият механизъм, т.е. може да му се отнеме имущество, така както ако ти е съпруг или съпруга. С две думи, нашето законодателство, що се касае до негативни последици, приема семейното съжителство като такова и има дадени последствия. То може да се доказва с всички възможни способи в Гражданскопроцесуалния кодекс, така че да няма злоупотреби. Това е въпрос на конкретен механизъм, разписан в закона. А що се касае до църквата, Синодът няма друг ход. В догмите на църквата даже сключването само на граждански брак също е атакувано. За пред църквата и съгласно религиозните канони трябва да се сключва църковен брак. Очаквах тази реакция, тя е разбираема, но все пак нека да оставим хората да избират сами под каква форма ще съжителстват съвместно. Ние не можем да им налагаме това, още повече че този тип съжителство е все по-разпространен в нашето общество, все пак живеем в 21-ви век.
– Заговори се, че от обществените поръчки изтичат 1-2 млрд. лв. Вие участвахте активно в направата на сериозни промени в закона в това отношение, имат ли ефект?
– Разбира се. Направихме няколко промени в течение на тези повече 3 г. от нашия мандат, за да спрат злоупотребите с обществени поръчки, да могат да се направят възможно най-публични процедурите. Въведохме за пръв път предварителния контрол – още при обявяването Агенцията за обществените поръчки, когато се касае за европейски средства, да има възможност да провери дали няма дискриминационни условия, законосъобразно ли е обявена поръчката, така че да не се губят средства по еврофондовете, след като в един момент съдът или Комисията за защита на конкуренцията при едно обжалване се произнесе, че има незаконосъобразни действия. Но оттук нататък колкото и добър да е законът, трябва да се прилага правилно. Ние наблюдаваме голям процент на нарушения от възложителите. Трябва да се завиши контролът и всички контролни органи – Сметната палата, Държавната финансова инспекция, още по-сериозно да санкционират нарушителите, така че да има и превантивен ефект. А и самите възложители със своите вътрешноведомствени органи за контрол трябва да направят всичко възможно обществените поръчки да се провеждат законосъобразно. Това е в интерес на всички, на цялото общество.
– Вашата комисия беше натоварена с организацията, с приемането на правилата на една съвсем нова по рода си процедура за избор на Висш съдебен съвет. Преди броени минути (б.а. – вчера малко след 11,00 ч.) избрахте членовете от парламентарната квота. От БСП пък ви атакуваха например за това, че било безсмислено да се изслушват кандидатите за Конституционния съд. Кое е новото в тази процедура и имат ли някакъв резон твърденията на левицата?
– Що се касае до избора на членове от парламентарната квота на ВСС, ние първо приехме в Закона за съдебната власт съвсем нова нормативна уредба. Гарантирахме пълната публичност и прозрачност при избора. Това го потвърдихме и с правилата, които прие комисията по правни въпроси. За пръв път въобще в условията на преход се провежда такава процедура за избор на какъвто и да било орган. Дадохме възможност на всички, които имат някакво отношение към избора на членовете на ВСС, да дадат своите становища. Дадохме възможност на неправителствените организации да зададат въпроси към кандидатите. Направихме отделните срокове достатъчно дълги, така че да могат да се чуят всички мнения за даден кандидат. Запознахме широката общественост както с автобиографичните данни, така и с данните за кариерата на всеки един от предложените кандидати, за неговите нравствени и морални качества. Извърши се едно безпрецедентно и публично изслушване, беше предавано по Националната телевизия, БНР, на сайта на парламента. Даже излъчването беше със симултанен превод на английски, за да могат нашите партньори в ЕК да проследят този избор. Получихме много висока оценка от посланиците на партньорите ни от ЕС, които бяха запознавани съвсем отблизо с всеки един етап от тази процедура. Изслушването в правната комисия беше над 13 часа. Кандидатите успяха да изкажат съвсем публично своите тези, да ги защитят, оттам нататък се стигна и до избора, който се извърши днес. И аз мисля, че най-достойните, а именно 11 от 17-те кандидатури, бяха гласувани и ще заемат своето място във ВСС от парламентарната квота. Смятам, че те ще се справят отлично със своите задължения в него и ако отстояват всичките идеи, които бяха изразени в тяхната концепция, аз мисля, че ще има наистина реална реформа в съдебната власт.
– Голяма стъпка ли е това за реформата в съдебната система и оценява ли се от Брюксел?
– Надявам се, че всичко това ще се оцени от Брюксел, пак казвам безпрецедентно публично и прозрачно премина изборът на членове на ВСС. Смятам, че и в магистратската квота това, което се случи, също беше публично и прозрачно. Наистина много достойни кандидати, изявени професионалисти, млади хора, държа да отбележа, които защитиха блестящо своите концепции и идеи, намериха място в новия ВСС. Надявам се този орган да направи така, че в близко бъдеще всички тези идеи да намерят решение и да има резултат, така че магистратите и обществото много бързо да видят ефекта от работата на новия ВСС.
– Кога ще можем да говорим за отпадане на мониторинга над България?
– Мониторингът се измести за доста дълъг период от време, отпаднаха междинните доклади, защото има напредък, има резултати. Трябва да дадем време, поне що се касае до тези критики, които имаше в последния доклад, да намерят решение и реално приложение новите норми, които приемаме ние като парламент и действията, които ще предприеме новоизбраният ВСС. От това, че отпаднаха междинните доклади, стана ясно, че нашите европейски партньори искат в по-дългосрочен план да видят как се случват реформите. Защото това, което трябваше да направим, а именно да приемем една добра нормативна база за реформите – то е факт. Трябва оттук нататък да видим как тези правни норми действат и как ще се прилагат и от изпълнителната, и от съдебната власт, така че всички онези критики в докладите да намерят реално решение.
– Депутат сте от Варна, това е голям град, срещате се с много хора, предполагам, че си имате своя социология за това как хората оценяват управлението ви. Ще бъде ли ГЕРБ на власт втори мандат според вас?
– Аз се надявам, че правителството на ГЕРБ ще има втори управленски мандат, защото хората виждат реалните резултати от работата както на изпълнителната власт, така и на законодателната. Тези резултати могат да се видят, ние винаги се стремим и като народни представители, а и членовете на изпълнителната и на местната власт да откликнем на всички проблеми на гражданите, да ги решим в сравнително кратки срокове. Тези наши усилия ще бъдат забелязани и това ще се отрази върху резултата на следващите парламентарни избори.
в. „Монитор“
Споделете текущата публикация:
