За да изпълнява функциите си, имунната система се нуждае от пълноценно и балансирано хранене. Една от стъпките да поддържаме производството на агентите й е чрез редовен прием на необходимите за това градивни елементи и други полезни вещества. Не случайно гладуващите страдат по-често от инфекциозни заболявания. Това трябва да се има предвид при предприемането на диета за отслабване и изграждането на собствените ни навици на хранене. Въпреки че все още няма научни доказателства, че дефицитът на определени хранителни вещества допринасят за по-честото боледуване, резултати от макар и малко на брой научни изследвания за ефектите на храната върху имунна система насочват за това, че те имат отношение за отключването и развитието на заболяванията.
Например, при клинични проучвания за това как промяната на хранителния режим влияе на имунната система се намира, че при бедно на белтъчини хранене спада броят на действащите Т клетки и макрофагите, както и се намалява образуването на имуноглобулин А(IgA) – всичките са „агенти“ на имунната система.
Дефицитът на цинк, селен, желязо, мед, фолиева киселина, витамини А, В6, С и Е също рефлектира на силата на защитните сили.
Недостигът на селен в храната подлага под повишен риск от рак на пикочния мехур, гърдата, дебелото черво, простатната жлеза и белите дробове. От мащабно научно проучване се установява, че приемът на селен и витамин Е в комбинация има превантивен ефект срещу рака на простатата.
От десетилетия е известно, че витамин А има важна роля в борбата срещу инфекциите и поддържа мукозните обвивки, повлиявайки Т и В клетките и цитокините. Дефицитът на витамин А отслабва защитните сили и повишава риска от инфекциозни заболявания. Същото се отнася и при липсата на витамин В2 по отношение на склонността към бактериални инфекции. Все още обаче не е ясен механизмът, по който този дефицит се отразява на имунния отговор.
Недостигът на витамин В6 също влияе на имунния отговор, и по-конкретно на узряването на лимфоцитите и образуването на Т и В клетки. Изследванията показват, че приемът на необходимите дневни количества от витамина подпомагат имунитета. Свръхприемът на добавки обаче не носи ползи за здравето, а напротив има данни за връзката му с образуване на туморни формации.
От детството си знаем колко полезен е витамин С и действително е така набавян с храната. Неговото действие обаче се доказва предимно, когато се приема в комбинация с други полезни вещества, отколкото взиман самостоятелно.
Известно е, че при излагане на слънчева светлина кожата ни синтезира витамин D. Преди време учени наблюдават подобряване на състоянието на болни от туберкулоза при излагане на слънце. От двата факта се прави изводът, че витаминът потиска причиняващата това заболяване бактерия, Mycobacterium tuberculosis, бактерий на Кох. Антимикробният ефект на витамина все още се изучава, както и ползите му срещу други заболявания. През последните години непрекъснато излизат данни за ползите на витамина за един или друг аспект на здравето, но освен доказаният му ефект от приложението му като профилактична мярка срещу рахит, друг приет от медицинската общност няма.
Клинично изследване намира, че при прием на витамин Е от 200 мг на ден се повишава устойчивостта на организма срещу хепатит В и тетанус, но след имунизиране срещу тези заболявания.
Цинкът е важен градивен елемент за клетките на имунната система и недостигът му рефлектира върху способностите на Т и някои други клетки да изпълняват функциите си. Полезната дневна доза цинк обаче варира между 15 и 25 мг на ден. По-голямото количество има точно обратния ефект върху имунната система.
Споделете текущата публикация:
