Избирателите не вярват в политическата система. Това е основният извод от последното допитване на общественото мнение, проведено от Института за социални изследвания и маркетинг в началото на политическия сезон.
Над три четвърти – 77% от хората в страната, смятат, че политиците у нас работят за своя собствена изгода. Само един от десет (12%) споделя противоположната теза – че политиците работят в интерес на гражданите. Тъжен резултат за двадесет и три годишния ни демократичен преход!
Над две трети – 69%, вярват, че политиците са свързани помежду си и само привидно играят ролята на опозиция. 55 на сто не намират политическа сила, на която да се
доверят, 68% са убедени, че от тях нищо не зависи, а 60 на сто – че изборите са манипулирани и индивидуалният вот няма значение. Мнозинството от българските граждани на настоящия етап от управлението на ГЕРБ се дистанцира силно и от основните тези на изпълнителната власт – 72% споделят мнението „не ядем асфалт“, спрямо 20 на сто, които се доближават до правителствената теза, че строежът на пътища е важно условие за икономическото развитие на страната.
Още по-неприятна за кабинета е констатацията на общественото мнение, че правителството облагодетелства бизнес кръгове, близки до властта. На това мнение се възпротивяват 22%. На този фон като самотен остров на относително доверие се оказва отношението към ЕС, който все още буди повече положителни реакции,
отколкото отрицателни – 43% продължават да вярват, че членството на България в ЕС ни носи повече плюсове, отколкото минуси, 39% са на противоположното мнение – какъв крехък баланс! Излиза, че на петата година от членството си в ЕС България започва да прилича на другите нови членки, в които ентусиазмът от присъединяването бързо беше заменен от евроскептицизъм.
Рейтингът на основните политически сили и личности е в хармония с тези общи нагласи. На четвъртата година от управлението вече няма лидер, вдъхновяващ избирателите. Всички политици са с негативен рейтинг – т.е. изразяващите недоверие са повече от позитивно настроените. За съжаление, това се отнася дори до лидерите в класацията. В челото й за първи път застава президентът Росен Плевнелиев с 47% доверие, следван много близко от досегашната лидерка Кристалина Георгиева.
Премиерът Бойко Борисов запазва третото си място в публичната класация, но популярността му е с негативен тренд – спрямо юни той губи 7 пункта доверие.
Сред институциите най-харесвана остава телевизията – с 43% доверие. Друга крепост на духа – Българската православна църква, запазва относително стабилни позиции – 42% доверие, а президентството заема третото място с 40 на сто доверие. Дори при водещите институции обаче недоверието надхвърля доверието.
До какво ще ни доведе подобен обществен скептицизъм? Защо години наред се сблъскваме с едни и същи публични реакции – от „Осанна!“ при спечелването на изборите до „Разпни го!“ в навечерието на предстоящия вот!? Как ще се развива политическата обстановка оттук до изборите през 2013 г.? Все въпроси, на които е трудно да отговорим сега.
За момента, макар и недолюбвани, ГЕРБ си остава най-харесваната политическа партия. Те са загубили 4 пункта от електоралния си потенциал спрямо юни – тогава 31% от избирателите са смятали да подкрепят на избори настоящите управляващи – сега делът им спада до 27%. Но от друга страна, хората на Бойко Борисов продължават да разполагат,както с най-много твърди поддръжници (20%) – това са избирателите, склонни да споделят и поддържат правителствените тези, така и с най-широка периферия (18%). В категорична опозиция на ГЕРБ са общо 35 на сто от избирателите, които заявяват, че в никакъв случай няма да гласуват за управляващите. Интересно е, че опонентите на Бойко Борисов са с най-разнообразен възрастов и социален състав, но най-силно го недолюбват пенсионерите – 41%, и безработните – 48%. От средите на бизнеса често излизат критики към икономическата стратегия на кабинета, но въпреки това за твърди поддръжници на ГЕРБ в проучването се обявяват 27 на сто от работодателите и 30 % от мениджърите. Най-силната опозиционна партия – БСП, изостава значително с 10 на сто твърди симпатизанти и 12% периферия. Излиза, че поне на настоящия етап БСП има сериозни трудности да наклони в своя полза везните на общественото мнение. Причината за стагнацията в подкрепата на левицата е трудността им да комуникират посланията си сред младите и на средна възраст избиратели. В групата 18-29 години БСП събира едва 6 на сто твърда и още толкова умерена подкрепа. В същото време мнозинство от 53% от 18-59 годишните твърди, че в никакъв случай не би гласувало за БСП.
„България на гражданите“ на Меглена Кунева на този етап се представя под очакванията. Партията отчита леко повишение на общата електорална подкрепа – от 5,8 през юни на 6,4% през септември на настоящата година, но продължава да изостава значително от двете водещи политически партии – и като относителен дял на твърдите симпатизанти, и като периферия – съответно 2,9 и 16,8 на сто. Отношението към Меглена Кунева също за момента е с негативна динамика – 24% доверие през септември спрямо 32 на сто през юни.
Сред останалите политически партии само ДПС запазва шансовете си за следващия парламент.
Общественото мнение е силно разколебано в позицията си по отношение строежа на АЕЦ „Белене“. Симпатизантите на проекта – 32%, са с десет пункта повече от опонентите му – 22%, но мнозинството от 46 на сто остават в колеблива и напълно неясна позиция. В чия полза ще се наклони обществената реакция на евентуален референдум, ще зависи от начина, по който ще бъде зададен въпросът и от предхождащата го обществена дискусия.
Моментното състояние обаче подсказва, че сливането на референдума с парламентарните избори може да постави управляващите в тежка ситуация.
МИРОСЛАВА РАДЕВА, Институт за социални изследвания и маркетинг
Споделете текущата публикация:
