Българинът доплаща до 75 % за медикаменти. Вади от джоба си за скъпи и модерни терапии 100 % от цената им и като теглим чертата, става ясно, че годишно нерегламентираните плащания за здраве възлизат на 1,5 млрд. лв. Разбирайте, плащанията извън бюджета на здравната каса.
Числото 1,5 млрд. лв. се споменава още от управлението на НДСВ, но и един от здравните министри на ГЕРБ – д-р Божидар Нанев, също го бе цитирал. Безспорно една от най-големите мъки на пациентите ни е плащането на медицинските изделия. Екипът на третия здравен министър на ГЕРБ – д-р Стефан Константинов, бе изчислил, че за тях годишно от джоба си вадим минимум 200 млн. лв.
И как няма да е така! С 40% са недофинансирани операциите на деца и родителите покриват всичко, което лекарите кажат, че е нужно. За връщане на зрението даваме от 350 лв. до 3000 лв., за да ни имплантират лещи, ликвидиращи диоптрите, а някои и астигматизма (има и бутикови по 3500 лв.). В ортопедията плащаните от нас суми започват от 400-500 лв. за пластини при различни фрактури и стигат 7000-8000 лв. за титаниеви пирони.
Дори в инвазивната кардиология (а тези специалисти наистина имат здраво лоби във властта), болният доплаща 800-900 лв. за лекарствоизлъчващите стентове. Но най-дълбокото бъркане е за ендопротезите, които са спасителни при разкъсана аорта и аортна аневризма. Тяхната цена е между 16 000 и 20 000 лв., а касата дава 2000 лв.
В повечето държави от ЕС основният пакет от дейности е по-голям и покрива една сериозна част от плащаните от българите дейности и консумативи.
В други – допълнителната втора вноска „обира“ останалите неплатени услуги, като сред тях са дори лекарствата за потентност (като в Англия). С ликвидирането на втория стълб в здравеопазването ни – доброволните фондове, лечението на пациента ще става още по-скъпо.
Удрят ни в джоба и с генериците
До 75% доплаща българинът за генерични лекарства (същите като оригиналните, но с изтекъл патент), а в ЕС те са между 75 и 100% покривани от техните здравни фондове. Това заяви пред „Труд“ Росен Казаков, изпълнителен директор на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГ-ФармА).
Той припомни, че доскоро НЗОК е покривала 75% от цената на някои медикаменти в кардиологията, но сега процентът е орязан на 25. Става дума за АСЕ инхибитори (една от групата медикаменти срещу хипертония), диуретици, статини (препаратите, които понижават лошия холестерол в кръвта, но повишават добрия), а в неврологията – за цяла група мозъчносъдови препарати.
Масова практика е в ЕС да се залага на генеричните лекарства не само заради икономическата криза, но и защото те гарантират по-широк достъп до лечение. „Например във Франция се налага 90% от предписваните антибиотици да са генерични. Такъв процент са и приеманите от пациентите статини. Насърчаването на употребата на тези медикаменти се извършва не само чрез високи реимбурсни нива (б. р. – плащането от касите), но и чрез указания и препоръки към лекарите“, добави Росен Казаков. Той каза, че във всяка една страна от ЕС се провеждат такива политики по един или друг начин, но чрез различни мерки.
„Ако наистина държавата ни дава индикация за прогенерична политика, не трябва да се подминават ниските им нива на плащане от касата. Ако те се повишат, това би довело до по-големи спестявания в дългосрочен план. Защото, ако ситуацията не се промени, пациентите няма да се лекуват, тъй като много доплащат. Така ще се стига до прием в болница, където лечението е много по-скъпо от домашното, но и до усложнения, които съсипват здравето на българите“, завърши Казаков.
„Публичните разходи за лекарства растат. Това е нормален процес. Държавата все повече се намесва и чрез бюджета на здравната каса пациентите получават все по-добър достъп до лечение“, бе коментарът на Деян Денев, изпълнителен директор на асоциацията на чуждите производители на медикаменти. Според него „да се очаква, че има мерки, които могат да намалят публичните и личните разходи за лекарства, е нереалистично“. „Причината е, че хората имат все по-голяма нужда от лечение, което е свързано със застаряването на населението. Но политиката на държавата е в правилна посока“, заяви Денев.
При уролога плащаме примки и стентове
при нас има много консумативи, които не се покриват от здравната каса, което много затруднява пациентите. Това заяви проф. Чавдар Славов, завеждащ Клиниката по урология в столичната университетска Александровска болница и национален консултант по урология.
Ето какво не плаща здравната каса:
– Уретералните стентове, които се поставят в уретера при хидронефроза (б. р. – раздуване или запушване на бъбрека), при камък в уретера или в бъбрека и др. Те са между 100 и 150 лв., а се сменят на период между 3 и 6 месеца. По тази причина според експерта би следвало здравната каса да поема поне един от тях. При някои състояния тези медицински изделия се използват временно, но при диагнози като рак на шийката на матката и при карцином на малкия таз (който притиска уретерите) те остават в тялото и се сменят до живот.
„В тези случаи би следвало стентовете да се плащат изцяло и постоянно“, заяви проф. Славов. И продължи: „Защото не е примерно като при хидронефрозата, която изчезва, щом се постави спасителната тръбичка (стентът). А това е нашата цел – бъбрекът да може да функционира правилно и да изчиства организма.“
Уретералните стентове се поставят и на трансплантирани пациенти непосредствено след животоспасяващата операция. Обикновено до третия месец се махат. За щастие държавата покрива всички разходи по присажданията и поне тук болният не доплаща за изделието.
– При трансуретралната хирургия се използва т.нар. резекционна и коагулираща примка, която реже и спира кървенето при премахната болна тъкан, добави проф. Славов. А това е една от най-масовите операции, с която се лекува както доброкачествена хиперплазия (уголемяване на простатната жлеза), така и злокачествени тумори на пикочния мехур и други заболявания.
На практика излиза, че всеки с уголемена простата, а такива пациенти са стотици годишно, трябва да си купува важния консуматив. Александровската болница, която е една от най-големите и разчита на много парични потоци, поема медицинското изделие. Но не е така в останалите лечебни заведения. Цената на примката е 100-300 лв.
– Лазерното влакно, което пак се използва при операция на простатата, на тумори на пикочния мехур и за литотрипсия на камъни в уретера. Всеки пациент с тези диагнози брои около 450-500 лв. за него. Функцията на влакното е да предава лазерния лъч, а с него се разрушават примерно образувалите се песъчинки.
– Слинговете, които се прилагат при стрес инконтиненцията (б. р. – неволно изпускане на урина). Те са между 1200 и 2400 лв. Има и по 5000 лв. „Функцията им е да не се стига до изпускането на жената, но се поставят и на мъже“, обясни проф. Славов. Представляват биологично съвместими платна, които се имплантират на определено място и играят ролята на сфинктерен апарат. „Винаги има какво да се желае по отношение на финансирането, особено за онкопътеките. Ние сме доволни, че успяхме да постигнем някакъв напредък по плащане на дейности. Разбира се, не е оптималният. Но е нещо“, казва професорът.
Бяло поле в неврохирургията
Бяло поле – това е оставила Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в графата за платените от нея консумативи в неврохирургията.
Модерното вътресъдово лечение, при което се използват скъпоструващи стентове за по 30 000 – 40 000 лв., не се плаща нито от НЗОК, нито от Министерството на здравеопазването. Това съобщи пред „Труд“ д-р Дечо Дечев, директор на столичната университетска болница „Св. Иван Рилски“.
Вътресъдовото лечение е спасително за пациентите с т.нар. мозъчни аневризми (патологични разширения на съдове в мозъка), за българите в състояние след инсулти, за тези със съдови аномалии. Става дума за хиляди българи годишно.
„Независимо, че от най-високо място в държавата са ни обещавали да се направят необходимите анализи и дейността да започне да се реимбурсира от НЗОК, до момента това не е сторено“, припомни директорът на университетската болница.
В началото на юни т. г. управителят на здравната каса д-р Пламен Цеков каза пред „Труд“: „Правим ревизия на цените на медицинските изделия и очакваме, стигайки до производителите, стойностите им да паднат сериозно. А с освободения ресурс ще решим проблема окончателно.“
И до ден днешен вътрешносъдовата терапия на мозъка обаче остава за сметка на тежкоболните.
Друго бяло петно в платената листа на касата е в областта на гръбначните стабилизации. Това са импланти, които остават в тялото на пациента (виж таблицата). И тук нито една държавна институция не плаща и стотинка за лечението на осигурените, които трябва да вадят от джоба си и по 8000 лв. „Тези скъпи консумативи се прилагат при дискови хернии и при някои заболявания на прешлените (а когато в тях има метастаза, те трябва да се напълнят с костен цимент – също за сметка на болния), както и при други промени в дисковете“, каза още д-р Дечев.
В неврохирургията единствено се покриват т. нар. ликвородренажни клапи, но само на болните деца. Тези консумативи се прилагат, когато мозъчната течност не може да се отича. Но пак НЗОК покрива само нерегулируемите автоматично, т.е. по-ниския клас клапи. Затова лекуваните с тях пациентите периодично трябва да отиват при специалиста, за да ги „настройва“.
„Два пъти по-скъпи са клапите, които се регулират сами. Но за тях болният трябва да доплати около 1300-1400 лв. И при други заболявания, водещи пак до нарушение на оттичането на ликвора (мозъчната течност – а така при децата се стига до хидроцефалия), касата плаща само по-ниския клас дренажни системи“, завърши д-р Дечев.
в. „Труд“
Споделете текущата публикация:
