Болниците вече ще трябва да се издължават на търговците до 60 дни. Този срок важи за всички покупки, доставки и сметки за лекарства, храна, ток и парно. Изискването залегна като поправка в Търговския закон, приет на първо четене от здравната комисия на парламента. Промяната е в отговор на европейска директива, която изисква от държавите членки механизми против трупането на дългове. В момента болниците у нас имат 344 млн. лв. дългове, от които 84 милиона са лоши, т.е. много закъснели плащания.
В поправките има голяма уловка за болниците, която може да доведе до запориране на сметките и невъзможността те да работят“, коментира за „Стандарт“ синият депутат Ваньо Шарков, който гласува „против“ поправките. Според него промените не касаят здравната каса, която не е частен или държавен субект, а обществен. „Ако тя забави плащанията за извършените медицински услуги, не влиза под ударите на закона. Ако обаче болницата закъснее да се издължи, доставчикът може да й търси съдебна отговорност“, коментира още Шарков. Срокът от 60 календарни дни е абсолютно неизпълним, смята и д-р Димитър Димитров, председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването и директор на столичната болница „Св. Анна“. „Ние даваме заявка за лекарства и консумативи предния месец, следващия лекуваме с тях, а здравната каса ни плаща едва в края на третия месец. Простата сметка показва, че получаваме парите от НЗОК със закъснение от 75 до 90 дни след направената заявка“, обясни Димитров. Той вече е изпратил становището си до шефката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. „Ако бъде приета промяната, би трябвало в рамковия договор да залегне изискване НЗОК да плаща лихва за закъснение в същия размер, с който ще бъдат санкционирани болниците, ако не платят в срок на съответния доставчик“, предложи още една поправка пък д-р Дечо Дечев, шеф на болница по неврохирургия „Св. Иван Рилски“. Представители на съсловните организации на лекарите, зъболекарите и фармацевтите също се обявиха против промяната.
Споделете текущата публикация:
