Личните лекари са длъжни по закон да си вдигат телефона в извънработно време, но не го правят и така се пълнят спешните центрове, където се трупат огромни разходи. Това заяви здравният министър Десислава Атанасова.
„Има населени места в страната, в които джипитата не си вдигат телефона късно вечер и през нощта. Хората отиват в спешните отделения на многопрофилните болници и точно там започват да се трупат разходи”, коментира още Атанасова. По-късно тя откри конференцията „Политици и пациенти – заедно за промяна”.
„Средствата за здравеопазване нарастват лавинообразно, без да има видими резултати. През 1998-1999 г. те са били около 330 млн. лв., а тази година са почти 3,3 млрд. лв. И за следващата година парите за здраве ще бъдат увеличени с още около 150 млн. лв., но въпросът е дали те се харчат ефективно”, обясни след откриването на конференцията Атанасова. По думите й по-скоро трябва да се заложи на профилактиката отколкото на болничното лечение, което е твърде скъпо.
Атанасова посочи още, че нивата на здравеопазване се различават съществено сред държавите членки на ЕС. Тя даде пример с детската смъртност до едногодишна възраст, с продължителността на живота и достъпността на медицинските услуги в градовете и по селата. „Много хора трудно получават здравни грижи, защото са здравно неосигурени, а лечението е скъпо. Проблем има и с езиковата бариера при някои пациенти, както и с липсата на доктори в определени региони на страната”, посочи още Атанасова.
Здравният министър се съгласи с твърдението на президента Росен Плевнелиев, че българската здравна система продължава да бъде нереформирана. „Очевидно има както структурни, така и функционални проблеми. Например трябва да видим как функционира системата отвътре”, отбеляза Атанасова.
Същевременно обаче тя отчете сериозни намаления на цените на лекарствата и на дълговете на болниците през последните месеци. При лекарствата са проверени служебно цените на 410-415 от тях и те са понижени. Що се отнася до болниците, към края на февруари тази година дълговете им са били 378 млн. лв., от които 106 млн. лв. просрочени. Към края на август общите задължения са 344 млн. лв.
а просрочените – 84 млн. лв. Натрупаните борчове са предимно за лекарства и консумативи. „Държавата няма да покрива тези задължения. Има си мениджърски екипи, които трябва да се справят с този проблем”, категорична бе Десислава Атанасова.
В двудневния форум, организиран по инициатива на Националната пациентска организация и евродепутата Андрей Ковачев, присъстваха депутати, директорът на НЗОК, председателите на три съсловни организации – БЛС, БФС и БЗС, както и представители на пациентски организации от 15 европейски държави.
Касата замрази спорните 50 млн. лв.
50-те млн. лв. от трансфера на НЗОК към МЗ, който няма да се състои след решението на Конституционния съд, най-вероятно ще бъдат прехвърлени към бюджета на касата за 2013 г. Това прогнозира управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков. Той обясни, че от касата няма как да пипат тези пари, защото с тях не са били предвидени заплащането на дейности за тази година. „Те седят по сметки на касата в БНБ и генерират всеки месец лихви”, поясни д-р Цеков. По думите му трансферите към здравното министерство са се правели ежемесечно, като средно са прехвърляни около 8,5 млн. лв. на месец.
Без отстъпки за лимитите на пациенти
Пламен Цеков обсъжда реформата с министър Атанасова.
НЗОК няма да отстъпи за въвеждането на лимити в приема на пациенти. Това заяви вчера шефът на НЗОК д-р Пламен Цеков по повод заплахите от страна на БЛС, че няма да подпишат Националния рамков договор за 2013 г.
„Предложихме им да ни дадат предложенията си в писмен вид за методиката за финансиране на болниците и след това да седнем на масата за преговори”, обясни д-р Цеков. По думите му законът категорично казва, че изработването на методиката е задължение на касата. Лекарският съюз няма правомощия да изказва мнението си по този въпрос, но от НЗОК все пак са обещали да ги изслушат.
Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов се противопостави остро на шефа на касата. „Когато една жена дойде да ражда и лекарят й каже, че се е изчерпал лимитът по клиничната пътека, тя какво да направи – да чака до следващата година ли?! Нали лекарите ще са тези, които ще отнесат ругатните от пациентите, те няма да отидат при д-р Цеков да го питат защо не могат да постъпят в болница”, контрира д-р Райчинов. Според него за всеки случай извън лимита по дадената пътека болницата трябва да подаде молба до касата, а оттам да дадат съгласието си дали този пациент може да бъде лекуван.
„Ако методиката такава, каквато е предложена от касата, остане да действа, ние няма как да участваме в преговорите и да подпишем НРД 2013 г. Това не е мое еднолично решение, а на съсловната организация”, каза още председателят на БЛС. По думите му това не е ултиматум, но ситуацията била повече от абсурдна.
Споделете текущата публикация:
