От 17 до 23 септември гражданите ще могат да посетят безплатно двореца „Евксиноград“ край Варна и уникалния парк край него, съобщи правителственият пресцентър. Отварянето на ексцарските, по настоящем правителствени и президентски летни покои, е по повод отбелязването на 130 години от началото на изграждането на двореца „Евксиноград“.
Построен в края на 19 в. като лятна резиденция на монарсите от третото българско царство, днес „Евксиноград“ съхранява атмосферата на миналото с уникалната архитектура на двореца, неповторимата си природа, с парка и красивите си цветни градини, пише в историческа справка.
Лансирането на идеята за утвърждаването на Варна като лятна столица на Княжество България става през 1880 г., когато в града е посрещнат княз Александър Първи Батенберг.
Тогава на това място се е намирал манастирът „Св. Димитър“, известен с прекрасната си гледка към морето и с хубавите си бели вина.
Князът харесал мястото и решил да построи на него лятна резиденция. За тази цел през 1882 г. варненската община и гръцката митрополия подаряват манастира „Св. Димитър“ с прилежащата му околност на княз Батенберг.
На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец, наречен първоначално „Сандрово“ по италианското умалително име на Александър – Сандро.
Първоначалният проект, принадлежащ на виенския архитект Виктор Румпелмайер, не е реализиран изцяло, поради настъпилите политически събития в страната, свързани с детронацията на княза.
Лятната резиденция е завършена от новия български княз Фердинанд Първи в периода 1887 г. – 1900 г. Наложени са корекции в проекта в духа на европейските традиции, осъществени от швейцарския архитект Херман Майер, немският Леерс и българският архитект Никола Лазаров.
Внушителната сграда е оформена в три етажа с конусообразен покрив и четириъгълна кула с часовник, обърната с лице към морето. Външната архитектура на двореца е като реплика на френските ренесансови дворци от 18 в. – с фигурална зидария, висока мансарда, с метална обшивка и куполообразен завършек в единия край. Интериорът е представен от стилна английска мебел, автентични камини, изработени от италиански мрамор в различен цвят, френски полилеи с вградена златна лилия – символ на френската кралска династия „Бурбони“, стенни и каминни часовници, редки картини, закачени върху стени със златисти копринени тапети.
На 27 юли 1893 г. по молба на княгиня Мария-Луиза, първата съпруга на Фердинанд Първи, дворецът „Сандрово“ е преименуван в „Евксиноград“. Новото име произлиза от древногръцкото наименование на Черно море – евксинос понтос, със значение на гостоприемно море, в случая със значение на гостоприемен град. Неразделна съставна част от комплекса Евксиноград е и дворцовия парк. За оформянето на парка от 800 дка, през 1888 г. княз Фердинанд Първи привлича френските паркостроители Едуард Андре и Анри Мартине. Изпълнението започва през 1890 г., като в периода 1890 – 1892 г. се извършват основните работи по трасирането на партерната част и моделирането на терасите с растителност, внесена от Цариград, Унгария, Франция и Италия. Обемно-пространственото изграждане на парка е съобразено с основните проучвания на почвените и климатични условия.
Първият декоративен материал е доставен от Южна Франция. По оголените и каменисти места е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на р. Камчия. Североизточно от дворцовата сграда са изградени оранжерии за презимуване на палмите и производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки за попълване на пейзажните групи и оформяне на нови. По-късно е завършена и най-елегантната и представителна част на парка – партера пред двореца, решен на две нива, с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция.
С френски произход е и вградения в парковата композиция фронтон – част от покривната конструкция на френския средновековен замък „Сен Клу“, изгорял по време на Френско-пруската война (1870 г.). Това е единственият архитектурен паметник от Средновековна Франция, пренесен и съхранен в България.
Споделете текущата публикация:
