Като държавник №1 Тодор Живков е взимал 2500 лв. заплата като първи секретар на БКП и още 1500 лв. като председател на Държавния съвет през 1980 година. Министрите на Тато са взимали 1200 лв., а депутатите едва 250 лв. Това става ясно от дигитализираните общо 2459 протоколи и решения на Политбюро на ЦК на БКП, от които близо 900 секретни, които вече са достъпни чрез интернет.
Политбюро на БКП е бил най-тесният ръководен орган на висшия ешелон на комунистическата партия. То, а не правителството, е вземало важните решения по време на комунизма.
Публикуваните онлайн документи на Политбюро са систематизирани по години, хронология и степен на секретност.
Секретните протоколи и решения
на висшия партиен орган са известни като „Б” решения, а явните като „А”.
Документите показват, че Политбюро се е занимавало с всякакви въпроси от тези, които са били важни за държавата до такива като цената на чорапогащите или отдаването на персонални пенсии на активни борци.
Така например член на кооперация “Напред” е вземал заплата от 30 000 лв. и подлежи да вземе възнаграждения от АД Българска търговия, неизвестно колко”. Така пише в докладна записка от Ив. Масларов, завеждащ сектор “Кадри” при ЦК на БРП /к/, Н. Начев, завеждащ “Стопански отдел” при ЦК на БРП /к/ до Секретариата на ЦК относно възнаграждение на партийните членове, заемащи ръководни длъжности. Списъкът обхваща 68 лица, за които се предполага, че получават повече от разрешените от партията максимум 35 000 лв. на месец.
На същото заседание Политбюро
създава специален кредит
за “обслужване на Политбюро и неговите членове за издръжка на особено помещение за прием на гости, за вили и почивни домове, снабдяване и др.”
Платените партийни членове, които работят и на друго място, могат да получават в пълен размер по-високата си заплата и половината от втората. Народните представители пък взимат цяла депутатска и половин партийна заплата. Членове на БКП, които получават тантиеми както тогава са наричали бонусите, като членове на управителни съвети например, внасяли по задължение една трета в касата на ЦК.
За да се проведат избори за Велико народно събрание, ПБ е отнело квартирните пари на своите депутати еднократно, показват още секретните архиви. Това е станало точно на днешния ден 10 септември, но през 1946 г.
От документа за заплатите става ясно, че във времената, в които редовите българи получаваха средно между 180 и 200 лв. партийните и държавните първенци са получавали десетки пъти повече. Според таблицата с длъжностите и заплатите в партията “член на Политбюро – секретар на ЦК, отговарящ за работата на секретариата” е получавал 1500 лв. на месец. секретар на ЦК на БКП – 1300 лв., председател на ЦКРК – 130 лв.
Завеждащият отдел на ЦК на БКП
е взимал между 650 лв. и 750 лв.
Първи секретар на Окръжния комитет на БКП пък се е разписвал срещу 650 лв. Заплатите за държавните длъжности са били по-ниски от тези за партийните. Така първият зам.-председател на Държавния съвет е взимал 1300 лв., а зам.-шефът на Държавния съвет – 950 лв.
От документите за трайчокостовистките процеси става ясно например, че Политбюро е действало и като съдия-следовател и прокурор и е преценявало кой да бъде осъден. Очаквано излизат и данни за ролята на БКП след 1989 година.
Споделете текущата публикация:
