– Г-н Кеворкян, кои ще са първите ви гости във „Всяка неделя“ на 9 септември?
– Най-добрият отбор, който човек може да си представи. Нещо, което нито едно предаване не е в състояние да направи – да събере на едно място Горбачов – човекът, който събори стената между Изтока и Запада; Живков – който го убеждаваше, че е направил преди него „перестройката“; бившият цар Симеон – който се ослушваше в Мадрид и такъв си остана и досега; Ванче Михайлов – най-страховитият терорист на Балканите, който обаче обичаше като малцина майка България; Ноам Чомски – съвестта на световната интелигенция, който се опита да ни повдигне клепачите и да ни събуди, за да ни каже накъде отиват Америка и послушният й свят; Йордан Радичков – който отговори на най-важния въпрос, за който все забравяме – „Какво става?“; Бойко – който дори още в началото на кариерата си предчувстваше, че адът може би е по-приветно място от тук, и изглежда, е познал, поне за себе си; прочутият мостостроител бай Дамян Илиев – който размахваше теслата по управниците, а сега сигурно държи две; шейх Кайс ал Хазали, говорителят на бунтовника Мокдата Садр – който ни предупреди, че ще се опарим, ако се държим като телета във външната ни политика; акад. Амосов, който през 1988 година ни накара да погледнем много отвъд комунистическите постулати; и още който друг можете да си представите. На 9 септември „Всяка неделя“ ще оживее с историята си, за да стане ясно, защо се е превърнала в легенда.
– Решихте ли дали „Всяка неделя“ ще има ководещ и кой ще е той?
– Двама ще седнат до мен – и да се надявам, че ще се състезават достатъчно яростно за себе си – Даниела Тренчева и Драго Симеонов. Даниела е майстор на разследването, понякога си мисля, че си е доста луда – добре, че й спряха предаването „На чисто“, иначе сигурно щеше да бере ядове. Но сега може да опита някои сюжети, за които никой не се сеща. Двамата с Драго – него го познавам по-малко, но веднага ми вдъхна доверие, понеже не прилича на обичайните телевизионни плямпала – ще бъдат търсачи на истории, нещо като скаути, които да откриват хора, полезни на публиката, главно с перипетиите на съдбата си. Даниела ще има грижата от време на време да поддържа и рубриката „Едно от седем“. Тя е водеща на централните новини на Нова телевизия, лице е на тази телевизия, през нея минава потокът от информация – хубаво ще е да избере една новина, едно лице, един скандал или нещо друго от седмицата и да го развие във „Всяка неделя“. Мисля, че подобна конвергенция би била много полезна за телевизията и съм доволен, че ръководството й я прие. Днес отделните предавания много често работят като по време на война – комуникацията между тях е сериозно нарушена, нямат връзка, телефоните им не работят, врагът е съсипал всичко – а е много по-добре от време на време и да се чуват. Разчитам, че и с Карбовски ще правим нещо подобно, и то със сигурност ще е интересно, с него здраво се забавлявахме преди години.
– Един пример?
– Ами, ето най-баналния – той щял да покани Лили, аз пък ще покажа едно извънредно ценно свидетелство за ранната Лили – от което става ясно, че всъщност тя не се е променила кой знае колко, което е доста интересно, да не кажа и странно. Трябва да оплетем в едно кълбо различните предавания, да общуваме и дори да спорим помежду си – да не се държим като сър Джон в онзи затворен клуб в лондонския Мейфеър.
– Кой е този Джон?
– Двама сервитьори от този клуб се заговорили веднъж помежду си. „Смяташ ли, че сър Джон е добре?“ – рекъл единият. „Защо питаш?“ – учудил се другият. „Ами, защото на коленете му има вестник от онзи ден.“ Искам да кажа, че връзката между отделните предавания, или поне някои от тях, не бива да е мъртва. Така ми се струва.
– Чу се, че ще участва и Тома Томов?
– Той ще бъде в раздела „Тежка артилерия“ – и много съм доволен, че прие поканата ми. Всяка неделя ще има своите три минути и като го знам на какво е способен, не искам да съм на мястото на ония, които сега се правят на политически „анализатори“. Още не съм събрал кураж да се обадя на Джимо – Димитри Иванов. Последния път, когато стана дума за телевизия, той само се изсмя и рече, че дори нямал телевизор, а за телевизията се осведомявал от моите дописки. Тъй че идеята ми изглежда обречена, но все пак се надявам Джимо да се смили, пък и той има нужда от забавления.
– Предаването на живо ли ще върви или на запис?
– „Всяка неделя“ винаги е била излъчвана на живо, независимо от условията и обстоятелствата, още преди повече от 25 години аз съм излъчвал едновременно от 4 европейски града, което беше прецедент в тогавашната европейска практика. С последното издание на програмата (2002 – 2005 година) ние направо превърнахме света в едно село, като излъчихме 42 телевизионни моста от четири континента, излъчвахме дори от някои направо недостъпни места – например от обсадения от американците свещен град Наджаф в Ирак. Спряха програмата точно когато оглеждах идеята да излъча разговор с орбиталната космическа станция „Мир“. Правил съм всичко – и все ми е изглеждало малко. Странното е, че още го имам този апетит.
– Ще включвате ли зрители, които да задават въпросите си към гостите ви?
– И това го правят сега всички, а аз съм го почнал още преди 33 години, когато си беше доста рисковано. Тогава дори и анкетите за знаменитата рубрика „Сюжет за малък разказ“ правехме на живо по столичните улици. И никой не каза нищо грубо, хората ценяха „Всяка неделя“ и не искаха да й навредят с някоя простащина – за разлика от днес, когато в Мрежата, например, най-удобно се чувстват именно простаците. С едно изключение – веднъж ги питахме какво ще променят, ако притежават вълшебната пръчица, и един от анкетираните се изрепчи и рече нещо обидно за Марашлиев, известния тогава нападател на ЦСКА. Нищо не последва от това. Но когато година по-късно известният художник Георги Баев-Джурлата каза в студиото ми нещо подобно за един от шефовете на същия отбор, а после наруга и дребната партийна номенклатура, още преди края на предаването запалиха ателието му в Бургас. Е, после той направи една знаменита изложба на „Шипка“ 6 с изгорелите и полуизгорелите си картини, беше нещо фантастично, а пък Блага Димитрова написа стихотворение за тази история.
– Зрителите очакват завръщането на „Всяка неделя“. Какво ви казват хората и какво ви питат?
– Тия, които се обаждат, са лесни. Другите, които мрънкат – сигурно има и такива, са по-трудните, а в известен смисъл и по-важните. Трябва да ги спечелим и тях. Каквото и да се говори за „Всяка неделя“, тя никога не е досаждала на публиката, никога в над 30-годишната си история. Нямала е и възможност за това, понеже все намираха повод да я разкарат. Но това пък е най-сладкото в нашия занаят, казвал съм го и друг път: Брои се не колко дълго си се пуйчил на екран, а колко пъти са те спирали.
Антоанета ПЕТЕВА, в. „Стандарт“
Споделете текущата публикация:
