Кадруване във важни институции – избор на 11 членове на Висшия съдебен съвет и на двама съдии в Конституционния съд; промени в Изборния кодекс и Закона за политическите партии след критиките от Европа и подозренията за злоупотреби на вота за президент и местна власт миналата есен; последен за мандата на ГЕРБ „предизборен“ бюджет за 2013 г.; цял набор от закони по сектори. Това е само част от работата, която трябва да свършат депутатите в новата пленарна сесия. Тя стартира днес.
Още в първия ден комисията по правни въпроси, водена от Искра Фидосова (ГЕРБ), се захваща с изборите във ВСС. Избраниците ще представят новите правила за номинации пред посланиците от САЩ, Германия, Англия, Дания, Холандия и Финландия, след като и в последния си доклад Европейската комисия настоя за прозрачни правила, които ще следи под лупа. Седмица по-късно ще правната комисия изслуша 16-те мераклии за място в съдебния орган, след това ще е изборът.
Мандатите на двама съдии в Конституционния съд от депутатската квота – на Георги Петканов и Емилия Друмева, също изтичат т.г. и парламентът ще трябва да избере кой да ги наследи. Предстои и смяна на членовете на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Но техният мандат изтича чак на 19 декември т.г. и изборът не е толкова спешен. Сега всички кадри в комисията са назначени от тройната коалиция, но нищо чудно част от тях да запазят местата си, защото имат опит в „пребоядисването“ и не е изключено ГЕРБ да ги припознаят. Подобна въртележка няма да е прецедент – управляващите вече „харесаха“ за свои няколко членове на комисията по досиетата и те повтарят мандатите си. Подобен сценарий се случи и в Комисията за защита от дискриминация.
До края на септември в правната комисия, а вероятно и в пленарната зала ще минат и промените в Изборния кодекс и закона за партиите. По традиция около правилата за провеждане на избори, този път парламентарните догодина, депутатите се тресат от скандали. ГЕРБ и подкрепящите ги в момента РЗС замислят да вкарат местните партийни структури в регистри към областните управители, да забранят дублирането на имена или части от имена и абревиатури на партии и коалиции. Т.нар. поправка анти-Кунева на РЗС, предвиждаща забрана лидери на партии да участват в управлението на чужди финансови институции вероятно няма да мине. Нищо чудно обаче управляващите да сменят интегралната бюлетина за парламентарен вот с различни бюлетини за всяка партия.Комисията по вътрешна сигурност и ред тази сесия се очаква да си почине. „Реформата в МВР в нормативната база е факт“, похвали се шефът Анастас Анастасов (ГЕРБ). Сега предстоят текущи промени, свързани със синхронизиране на законодателството в ЕС. Депутатите от силовата комисия обаче чакат към края на годината проектите за общ закон за разузнаването и за Националната служба за охрана. Обещанието на ГЕРБ е, че до края на мандата им тези чисто нови закони ще са факт. В мъгла продължава да тъне брадясалият проект, обещан от властта, за промени в Закона за специалните разузнавателни средства.
Макар че скандалите по темата периодично избухват – последно се разбра, че в средата на годината МВР вече почти е изхарчило бюджета си за подслушване за цялата 2012 г.
Напрегната програма има комисията по икономически въпроси, енергетика и туризъм. Още идната седмица тя се заема с поправки в Закона за стоковите борси и тържищата, каза шефът Мартин Димитров („Синята коалиция“). Целта е да се спасят от закриване и фалит близо 1000 склада, а оттам и бизнеса на малки търговци. Засегнатите хора са близо 50 000 души.
До месец-два трябва да минат и промени в Закона за защита на конкуренцията. „Ще се опитаме да премахнем т.нар. злоупотреба с пазарна сила на някои от големите търговски вериги, които въвеждат допълнителни такси за производители и дистрибутори или подбиват цените им“, каза още Димитров. Депутати от комисията подготвят и законови поправки, с които да ограничат краденето на топлоенергия. Една от идеите е да се въведе задължително поставяне на стикери на всеки радиатор така, че да няма възможност той да бъде демонтиран и сложен обратно – често срещан метод за кражба на топло. Стикерът ще струва едва около 30 ст. и гражданите няма да бъдат финансово натоварени, смята Димитров. Той се закани да изиска и информация за клаузите в договора за строеж на газопровода „Южен поток“ в българската му част, който предстои да бъде подписан с Русия. „Изключително важно е какво се подписва, каква ще е инвестицията от страна на държавата, ако се тегли кредит какви ще са лихвите.“
Един от най-тежките закони, които предстоят пред депутатите тази сесия, е за училищното образование. Той ще бъде обявен за приоритетен от ГЕРБ още днес в традиционната декларация за старт на политическия сезон.
В момента законопроектът се гледа на второ четене в просветната комисия. Депутатите обаче са зациклили. Очаква се големият екшън да е заради начина на изучаване на майчин език в училищата. ДПС както винаги ще иска езикът да е включен в задължителните часове. БСП пък се готвят да бойкотират идеята на властта държавата да субсидира и частни училища.
Регионалната комисия започва мащабни реформи
Съдейки по дневния ред на комисията за регионална политика и местно самоуправление, в оставащата година до края на сезона тя ще се опита да свърши онова, което на други парламенти им е отнело цял мандат.
Мащабна реформа на ВиК сектора трябва да се извърши с промени в Закона за водите, за които регионалната комисия е водеща.
Те бяха написани от кабинета още преди година и половина, а след трагедията в село Бисер бяха донаписани, но редът им в парламента идва чак сега.
Според председателя на комисията Любен Татарски (ГЕРБ) тези промени трябва да бъдат гласувани от колегите му и вкарани в пленарната зала за окончателно приемане някъде към средата на октомври.
Преди това – до края на септември, комисията трябва да гласува на второ четене мащабни промени в Закона за устройство на територията и да ги вкара в пленарната зала. Те бяха написани и внесени в парламента още в началото на 2012 г., но интересите, които бяха засегнати от предстоящото затягане на строителния режим, бяха толкова силни, че работата по закона на практика почна в последните седмици преди лятната ваканция.
Според шефа на комисията Любен Татарски до Нова година комисията трябва да подготви и промените в Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Те също бяха внесени в парламента в началото на 2012 г. и предвиждат забрана за строежи в 100-метровата зона от морето в населените места, които нямат приети общи устройствени планове.
Ропотът на кметовете на морските общини срещу разпоредбата обаче беше толкова голям, че промените бяха оставени за самия край на мандата, ако изобщо текстовете минат през парламента в този си вид.
Четвъртият по важност проект са промените в Закона за кадастъра, които също трябва да бъдат приети преди изборите.
Нови правила за бюджета
Депутатите от бюджетната комисия имат доста изостанала работа, която трябва да наваксат, но по традиция приоритетно ще се заемат с данъчните закони и бюджет 2013.
Годишният финансов план на държавата трябва да се внесе в парламента до 31 октомври, като преди него трябва да се приемат данъчните закони. Тази година промените в тях засега са скромни и предимно технически. Обещанието на шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) преди ваканцията беше да няма съществени промени в нивата на основните данъци и осигуровките. През депутатите финансисти трябва да минат и бюджетите на здравната каса и на държавното обществено осигуряване.
Най-важната задача на бюджетната комисия е да приеме готвения от 10-ина години нов закон за публичните финанси, който залага нови правила за съставянето, изпълнението и отчитането на държавния и общинския бюджет. Нищо чудно обаче проектът да се остави за по-нататък, тъй като се предвижда той да влезе в сила едва от 1 януари 2014 г. Това означава, че до края на мандата си кабинетът „Борисов“ няма да има възможността да състави един бюджет по новите си правила.
Една от изостаналите задачи на бюджетната комисия е гласуването на данъчна ставка за онлайн хазарта. Промяната трябва да се направи бързо – от 1 октомври, защото тогава започва лицензирането на всички сайтове в мрежата. Ако не се приеме нова ставка, онлайн залаганията най-вероятно ще се облагат с по-високите нива за традиционните „игри на щастието“.
Изостанала работа на депутатите са и промените в закона за Сребърния фонд, които залежават в парламента вече няколко месеца. Финансовият министър Симеон Дянков предлага част от средствата да могат да се инвестират в държавни ценни книжа, за да носят по-висока доходност. Преди ваканцията депутатите не бяха взели решение дали са склонни на подобна маневра, която бе силно разкритикувана от експертната общност, защото подлага средствата на финансови рискове.
Лекарствените поправки тръгват още днес
С тежка материя ще се сблъскат законотворците още с четвъртата точка от дневния им ред днес. Това са промените в лекарствения закон. „Повечето от новите текстове представляват синхронизация с две евродирективи“, обясни пред „Труд“ д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ), председателка на здравната комисия.
Според проектозакона ще се създаде Национален съвет по цени и реимбурсиране, който ще оптимизира дейността на настоящата едноименна комисия. А тя нямаше собствена администрация и не беше постоянно заседаващ орган. По настояване на вицепремиера Симеон Дянков съветът трябва да се позиционира в Плевен, но колегите му от здравния екип на ГЕРБ настояват работното му място да е София, защото в столицата се намират всички важни за сектора институции и експерти. ГЕРБ-ери очакват Дянков „елегантно“ да бъде убеден и съветът да заседава в София.
Проектозаконът предвижда още да има и брокери в търговията с лекарства. Тяхната задача ще е ако производителят ги задължи, срещу определена комисиона да намерят купувач за дадено количество медикаменти. „Брокерът ще се нарича посредник в областта на лекарствената политика, досега такъв нямаше нито в България, нито в ЕС, но нова евродиректива ни задължава да го въведем“, обясниха неотдавна от здравното министерство. А трябваше да синхронизираме закона тази година, за да не започне назакателна процедура срещу страната ни.Промените предвиждат също производителите да подават задължително сигнал в европейската електронна система, ако медикаменти водят до нежелани реакции. Записано е още, че производителите трябва да започнат да поставят и специален уникален код – т.нар. дейта метрикс, който да защитава всяко лекарство от фалшификации.
Тази седмица здравната комисия ще си спести заседанието заради празниците. Другата обаче ще се заеме с отчета на бюджета и дейността на здравната каса за 2011 г. А след това ще обсъди и предложението на депутата от СДС д-р Ваньо Шарков посегателството върху медици, докато изпълняват служебните си задължения, да се инкриминира в Наказателния кодекс. В плана на комисията за новата сесия е и бъдещият закон за правата на пациента и подготвян от здравното министерство проект за изменение на Закона за здравето. Според него в раздела за нетрадиционната или алтернативна медицина ще се запишат такива мерки, че да се отсеят шарлатаните от истинските лечители. Защото с поправки от 2005 г. се е отворила врата за мошеници.
Депутатите подхващат рекламите
Комисията по култура, гражданско общество и медии ще се заеме със звука на тв рекламите. В момента много хора се оплакват, че телевизорът им буквално крещи при всеки рекламен блок.
Първо ще направим кръгла маса, за да обсъдим чуждия опит, и след това ще решим дали трябва да се промени законът за радио и телевизия или ще се сключи споразумение между рекламодателите и телевизиите, обясни Даниела Петрова (ГЕРБ), шефка на комисията. В дневния ред е записан и законопроектът за гробищните паркове и траурната дейност. С него ще се забрани излагането на ковчези на публично място. Траурните агенции ще могат да се популяризират чрез каталози и в интернет. Ако се рекламират в болница или сключват договор с клиент в моргата, фирмите ще плащат глоба до 3000 лв.
350 000 пъти парламентът е гледан в нета
Близо 350 000 пъти са гледани преките излъчвания на пленарните заседания по интернет чрез страницата на Народното събрание. Статистиката е за периода от януари 2010 г., когато парламентът въвежда онлайн предаванията, до юни 2012 г., обявиха от институцията. На месец около 12 000 души следят депутатската работа „на живо“ в мрежата. Ръстът на зрителите е с около 1000 души в сравнение с 2011 г.
По време на важни дебати онлайн потребителите стигат до 1000 души от България и до 500 в чужбина.
В сайта на парламента има и видеоархив – над 2000 часа пленарни заседания. От 2010 г. досега близо 140 хил. пъти граждани са се възползвали от тази услуга. Средната месечна посещаемост в архива е 7000 пъти. Съотношението на влизанията от България и от чужбина също е 2 към 1. Според администрацията на институцията редовни потребители на услугата са родните посолства.
За периода август 2011 – август 2012 г. във видеоархива са добавени още около 1000 часа заседания, а посещенията за това време са около 90 000. В същия период „на живо“ дебати и парламентарен контрол са гледани 150 000 пъти, припомня Труд.
Споделете текущата публикация:
