Германия упорито работи над идеята за нов европейски договор, който да поправи грешките на досегашните и да даде повече правомощия на една централна власт върху бюджетите и банките на отделните суверенни иначе членки. Според последните информации проектът за новия Европейски съюз ще бъде представен на срещата на върха през декември в Брюксел. Направените сондажи показват засега, че голяма част от важните в общността членки отхвърлят тази идея.
Това обаче не пречи на Берлин, подкрепен от Париж, да продължава разработката на идеята си, като в крайна сметка ще ограничи новия договор само до страни от еврозоната, които не могат да си позволят да загубят финансовото партньорство на Германия и ще се принудят да сложат параф под него.
Приказките за нов ЕС, в който да членуват само близки по икономическо състояние и манталитет държави, се носят отдавна. И колкото и да са отричани, стъпка по стъпка вървят към сбъдване. Ясно е, че България няма да е част от този договор. Не само поради финансови причини. Страната ни всъщност изобщо не е канена да участва в дискусии на тази тема. И да ни харесва, и да не ни харесва, никой не ни пита.
Още през март германският външен министър Гидо Вестервеле събра на неформална среща колегите си от 10 европейски държави. Темата на разговорите бе „Стратегически дебати за бъдещето на европейския проект“. Поканите бяха само за Италия, Полша, Белгия, Люксембург, Португалия, Австрия, Испания, Франция и Дания.
Българите останаха с пръст в уста. Явно групиране точно по този начин не е по вкуса на Франция и Дания, защото те отказаха да участват в срещата. Но едва ли защото държат непременно държави като България да бистрят бъдещето на европейския проект, а по-скоро става дума за битки за влияние между големите и богатите Всъщност, улисани от тегобите на общата и националните си кризи, повечето пренебрегнати източноевропейци не реагираха. И така изхвърчаха съвсем в периферията на онова, което все още се нарича ЕС.
Нека не се лъжем – настоящата финансова криза не е проблем просто на еврото, а е проблем на самата общност. Разклатени са основите й, оспорва се легитимността й. Всеки ден борсите окачват големи табели пред очите на европейците, на които пише: европейското единство е само илюзорно, икономическият ви съюз – провал.
Естествено, битката в момента е за консолидация на ЕС. Планът на Меркел за преконструирането му гони именно тази цел. Какво иска канцлерката:
– Сурови наказания за нарушилите свещения дефицит. Държави, които не се придържат към приетите правила за спестовност, ще бъдат съдени от Европейския съд.
– Повече сила в Брюксел. Европарламентът трябва да получи повече правомощия, като идеите как да стане това ще изложи Вестервеле на 17 септември.
– Нов Европейски договор. Конвент, състоящ се от правителствените представители и депутати от отделните членки, трябва да изработи новия договор. В него трябва да се положат основите на интегриран ЕС. С един финансов министър, една хазна, изравняване на данъците и социалните плащания.
Всъщност още първата точка от този план изхвърля зад борда страни като Гърция, които ще имат проблем с дефицита в следващите 20 години. Но и страни като България също трудно ще добият членство в новата общност заради последната точка. Равни данъци и социални плащания ще принудят българската държава да прекрои изцяло икономическата си политика. Проблем, който заради наличието на валутен борд не желае да реши нито едно правителство.
Всъщност сценариите за изход от финансовата криза в Европа са три. Новият договор е най-имагинерният. И най-тъжен за нас – той просто ще ни върне на позициите отпреди 2007 г. в една общност, в която ще си правим компания с други бедни или задлъжнели държави. Общият знаменател между нас ще е фактът, че не се справяме с изискванията на европейската общност.
Вторият сценарий не е по-розов. Той предвижда създаването на две паралелни валути – северно и южно евро. Южното ще е по-евтино от северното и така ще изравни липсите, идващи от различната конкурентоспособност в страните членки.
Говори се, че банките вече тренират за подобен развой на събитията. Той де факто също ще разцепи Европа на две части – богата и бедна. Тъй като България не се разплаща с евро, ще остане в една премълчавана трета част – така да се каже, в ъгъла за непоправимите. Там ще си правим компания с други източноевропейци като румънците и унгарците. Полша и Чехия, както и балтийските държави по-вероятно ще бъдат ухажвани от европейския Север, тъй като са техни външни граници и икономически партньори. А и ще умият лицето на Запада при евентуални обвинения, че е върнал в изходна точка цяла Източна Европа.
Най-реален, а и най-разумен е третият сценарий. Той предвижда държавите в ЕС просто да се придържат по-сериозно към настоящите договори – този от Лисабон и този от Маастрихт. В тях всички мерки, предвиждащи икономическа стабилност и политическа интеграция, са приети. Само дето никой не ги спазва. За България той също ще е най-безболезнен, поне на първо време. Докато не лъсне истината за контролирания ни бюджетен дефицит и нисък външен дълг, които се рекламират с такова удоволствие от всяко българско правителство. Който и да е на власт, разсеяно премълчава размера на междуфирменото задлъжняване и катастрофалната конкурентоспособност. С такива проблеми никакъв сценарий няма да ни е от полза, а нищо чудно ЕС един ден просто да се оттърве от нас.
Капка Тодорова, в. „24 часа“
Споделете текущата публикация:
