ПИБ отрече да е директен купувач на пресгрупата, издаваща най-големите национални всекидневници – „24 часа“ и „Труд“. „По повод изнесената в медийното пространство информация, че Първа инвестиционна банка (ПИБ) “купува вестниците „Труд“ и „24 часа““, ръководството на банката заявява, че тези спекулативни публикации са неверни“.
Това се казва в съобщение на банката, разпространено вчера, във връзка с усилените слухове, че собствениците на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са пред финализиране на сделка за закупуване на „Медийна група България Холдинг“, издаваща „Труд“, „24 часа“, ред седмични и месечни издания и притежаваща печатницата в бившия Полиграфически комбинат в София и втора печатница във Варна.
„Напомняме, че дейностите, които една банка извършва, са точно регламентирани в Закона за кредитните институции. Банките не извършват нерегламентирана от закона дейност и не придобиват активи, несвързани с финансовата им дейност“, се казва в официалното съобщение.
„Основен приоритет на банките е кредитирането на успешни и перспективни проекти, подпомагане на развитието на бизнеса, като гарантират максимална сигурност на своите клиенти“, заявяват от ПИБ.
От седмици в публичното пространство витаят противоречиви слухове за продажбата на изданията, купени преди малко повече от година и половина от Огнян Донев, Любомир Павлов, Христо Грозев, Карл Хабсбург и Даниел Руц.
Сделката стана с кредит от Уникредит Булбанк, а след поредица юридически процедури Донев и Павлов станаха мажоритарни собственици, германецът Даниел Руц се оттегли, а австрийският бизнесмен Хабсбург и българският юрист Грозев заведоха дела срещу бившите си съдружници.
От слуховете единственото, което се твърди от всички източници е, че сделка за вестниците ще има в най-близко време. Самите Донев и Павлов официално запазват мълчание. Обяснението за спешната продажба на изданията, казват слуховете, са проблемите на двамата бизнесмени с правораздаването.
Огнян Донев и Любомир Павлов са разследвани за пране на пари във връзка с покупката на пресгрупата. Срещу Павлов има и други обвинения, но като цяло се смята, че съдбата на разследването зависи от това дали те ще се оттеглят от издателския бизнес.
В този смисъл сделка може да се осъществи, когато бъдат раздигнати запорите върху имуществото на издателската група на Донев и Павлов, наложени от прокуратурата.
Сред купувачите на изданията най-упорито се сочи инвестиционен фонд, зад който стои съсобственика в ПИБ Цеко Минев. Едни от твърденията са, че Минев е сам зад фонда, други сочат, че той играе заедно с бизнесмена Максим Димов, който навремето бе близък партньор с Цветан Василев, мажоритарен собственик на Корпоративна банка.
Други слухове спрягат за непряк купувач самият Цветан Василев, с което обаче неговото медийно влияние ще стане прекалено силно на фона все по-често повдигания въпрос в ЕС и САЩ за свободата на медиите в България и нарастващата им зависимост от бизнеса на издателите им и от правителството. Известно е, че и собствениците и на Корпоративна банка, и на ПИБ се ползват с доброто разположение на властта към тях.
Цветан Василев е финансовата опора на вестниците от групата на Делян Пеевски и Ирена Кръстева „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, както и на телевизия ТВ7, ВВТ и други. Фирма на Василев купи държавната компания за телевизионно и радиоразпръскване НУРТС, той има дял и във Виваком, наследник на бившата Българска телекомуникационна компания (БТК).
Едни от слуховете са, че Цветан Василев смята да се оттегли от медийния бизнес изцяло и да се съсредоточи върху инвестициите си в телекомуникационния бизнес и предстоящата цифровизация. Ако това е истина, ще се потвърдят и други слухове – за продажбата на ТВ7, финансирана от Василев, на близък до Борисов бизнесмен и собственик на футболен клуб. От известно време компанията, собственик на телевизията, водела преговори за продажбата й, включително и с известна германска телевизия.
Как ще се прегрупира медийният бизнес предстои да се разбере, но според повечето прогнози концентрацията на собственост и задкулисно влияние ще вземат все по-големи размери. При положение, контролни и регулаторни органи като КЗК гледат да не създават главоболия на силните на деня, а управляващите имат интерес от удобни медии за изборите догодина, тревогите на ЕС и неправителствени организации за независимостта и плурализма на медиите в България ще си останат глас в пустиня./Медиапул
Споделете текущата публикация:
