Няма шега, няма измама – сушата ще ни прави вегетарианци! Тоталната промяна ще настъпи до 2050 г., когато се очаква населението на Земята да е около 9 милиарда души, а водата да е все по-недостатъчна, пише в. „Гардиън“, позовавайки се на доклад от Международния институт за водата в Стокхолм.
В доклада шведските специалисти посочват, че преминаването към вегетарианска диета ще доведе до спестяване на вода, защото растителното меню изисква използването на пет до десет пъти по-малко вода в сравнение с производството на богатата на протеини храна от животински произход.
Конкретно за производство на 1 килограм говеждо отиват 15 000 литра вода, докато за създаването на 1 килограм пшеница се използват едва 1500 литра.
Дали мръвката ще бъде бракувана, предстои да видим.
Сушата ожъна
половината зърно
Реалността сега за България, е че сушата ожъна без време поне половината зърно. Най-засегната ще бъде реколтата от царевица, чиито добиви ще се свият с 40% до около 1,2-1,3 млн. т. Липсата вещае по-скъпи фуражи, а оттам и по-скъпо мляко и месо в магазините. Утехата е, че слънцето не подобри рекордите си от лятото на 2007 г., когато остави само 312 860 тона царевица (виж таблицата по-горе – бел. ред.)
Значителни щети се очакват и при реколтата от слънчоглед, която ще се свие с около 30 на сто до 1 млн. тона. Заплахата българинът да кара на вносно олио не е малка, защото по традиция две трети от реколтата се изнася от страната. В момента на Софийската стокова борса купувачите са готови да плащат по 800 лв. за тон слънчоглед, но продавачите искат поне 900 лв. М.г. по това време слънчогледът се продаваше и по 650 лв. за тон без ДДС, т.е. цената му е хвръкнала с близо 40 на сто. През сушавата 2007 г. слънчогледът у нас бе наполовина от обичайното – 564 447 тона.
Пазарът вече реагира и за трета поредна седмица олиото поскъпва по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. За година цената му се е увеличила с 5% до 2,73 лв. на едро.
„Преди няколко дни земеделският министър Мирослав Найденов откри край Раковски началото на жътвата на царевица. Видя реколтата и колегите го попитаха ще успее ли България да изплати евросубсидиите за земя от средата на октомври, за да разполагат фермерите с пари за сеитба. Отговорът бе – не“, коментира вчера пред „Труд“ Ангел Вукодинов, шеф на Асоциацията на зърнопроизводителите.
Житото добро,
но лети навън
Редуването на есенна суша, студена зима, суха пролет с валежи точно преди жътва, направи чудото България да има пшеница от около 4,2 млн. тона, което е почти на нивото от м.г. За сравнение през лятото на 2007 г. житото у нас бе само наполовина – 2,3 млн. тона, а цената му удари 600 лв. за тон.Страната ни се оказа единствената в Черноморския регион с добра реколта.
Това бе причината за изригването на цената на родното жито с 50 на сто до 450 лв. на тон без ДДС.
Хлябът вече поскъпна в редица градове с до 10 стотинки и 700 г вече върви по 1 лв.
Износът на родно зърно обаче върви с шеметни темпове. До момента от страната са изнесени над 500 000 жито, а по данни на Националната служба по зърното и фуражите експортът може да е до 2 млн. тона, без да се нарушат зърнените баланси.
Родната пшеница върви основно за страните от ЕС – главно за Испания.
Постното меню също поскъпва
жобът на българина ще става все по-празен. Пред „Труд“ вчера и производители на картофи заявиха, че заради сушата ще продават новата реколта на двойна цена.
„В Смолянско картофите ще са поне с 30 на сто по-малко, а килограм ще поскъпне двойно“, прогнозира Стоян Атанасов. Той се заканва да продава на прекупвачите картофите от новата реколта поне по 50 ст./кг. Преди година стоката вървеше по 25-30 ст./кг.
Добивите от грозде се очаква да са по-малко с 20 до 40 на сто, а на едро сладкият плод за консумация вече се предлага за 1,50 лв./кг, докато преди година бе 1,25 лв. Повишението е с 20 на сто. Производители все пак очакват, че цената малко ще падне наесен.
Сезонните плодове също са далеч по-скъпи. Кайсиите в Силистра измръзнаха през зимата, затова родният плод липсваше от пазарите. Прасковите са с 13 на сто по-скъпи и килограма масово върви между 1-1,20 лв.
Корнишоните в хипермаркетите струват по 1,25 лв. за кило, а преди 1 година масовата им цена бе 80 стотинки. Рекордьор по скъпотия е зелето, като цената му „хвръкна“ с 261% и килото вече върви над 95 ст.
Животът през зимата на българина ще горчи, след като стана ясно, че заради сушата и медът поскъпва с около 1 лв. за килограм до 10 лв.
По-скъп по традиция остава мановият мед, който ще върви по 14 лв. за килограм.
Силното слънце през пролетта бе причината българското розово масло да поскъпне с 1000 лв. на тон т.г. и масово да се продава по 6500 евро за тон. Главната причина са слабите добиви от розов цвят.
Скачат цените и на тютюна, а заради жегата реколтата у нас ще се свие наполовина – до 20 хиляди тона.
„При благоприятни условия от един декар сме изкарвали и до 230 кг тютюн, а сега добивът ще падне до 100-150 кг“, обясни Ангел Кючуков, шеф на националното сдружение на тютюнопроизводителите.
Фирмите изкупвачи реагират на недостатъчните количества и вече са увеличили изкупните цени за качествения тютюн с 60 ст. за килограм.
„Килограм тютюн тип басма се продава по 6 лв., на ориенталските цените са 8-10 лв. за кило, а на „Виржиния“ – от 5,50 до 6 лв.“, добави Кючуков, шеф на националното сдружение на тютюнопроизводителите. Негови колеги обаче твърдят, че тютюнът трябва да поскъпне поне още с 30%, за да е рентабилно производството.
Г-20: Царевицата не е гориво
Царевицата и слънчогледът да не бъдат ползвани за биогориво. Това е една от мерките, които ще дискутират на среща страните от Г-20. Представители на водещите 20 световни икономически сили се събират в опит да озаптят поскъпването на храните заради сушата, която се оказа невиждана досега в САЩ от 50 години насам.
Още в края на юли международната организация на ООН по прехрана и земеделие призова американското правителство да спре да прави биоетанол от царевица и биодизел от слънчоглед.
Според американското законодателството 40% от реколтата трябва да бъде използвана за производство на биологично гориво. В сегашния момент обаче това може да доведе до продоволствена криза в света, смятат от ООН. Оттам припомнят, че световните цени на храните през юли се повишиха с 6 на сто след три последователни месеца на спад.
При сушата през 2007-2008 г. Брюксел отмени допълнителните субсидии, които получаваха земеделците, за да правят биодизел от рапица и биоетанол от царевица.
По данни на борсата в Чикаго царевицата премина исторически връх, недостиган и при сушата от 2007-2008 г. и вече се предлага за над 322 долара за тон. От юни насам пък соята и пшеницата поскъпнаха с от 30 до 50%.
За да опише щетите от сушата, американското правителство съобщи, че пропадналите площи с посеви в страната надвишават териториите на Белгия и Люксембург.
1 млрд. лв. щети на Балканите
Нивите в целия Балкански полуостров „горят“ заради сушата.
В Сърбия Министерството на земеделието обяви, че реколтите на зърнени култури и на соя ще бъдат наполовина по-малки в сравнение с миналата година. Царевицата там ще се свие до 4 млн. тона, а преди година бе 7 млн. Прогнозираните към момента загуби са за 800 млн. евро.
В Хърватия на места културите са унищожени на 80-100%.
В Румъния сушата порази най-вече производителите на горски плодове в Трансилвания.
Властите на Босна пък се борят с горещини, които са най-големите от 120 години насам, допълва АФП по темата. И там се очакват сериозни поражения на реколтата от царевица и слънчоглед.
Небивалата суша на Балканите това лято нанесе тежки щети на земеделието, оценявани на около 1 милиард евро, според пазарни експерти, цитирани от „Франс прес“.
Няма кой да застрахова
Застраховка „суша“ не се предлага нито у нас, нито в цяла Европа, коментираха пред „Труд“ от Асоциацията на застрахователите в България. Причината е, че силното слънцегреене не се приема за природно бедствие.
Родните застрахователни агенции покриват щети, причинени от градушка, буря, проливен дъжд, пожар, слана, измръзване, киша, наводнение.
В САЩ, които са най-силно засегнати от сушата, застрахователите обаче предлагат полици срещу нея. Там се прилага схемата на т.нар. федерална застраховка на реколтата. Тя е субсидирана от властите програма и покрива рискове за повече от 100 различни култури.
Общата селскостопанска политика на ЕС позволява у нас да се изплащат обезщетения само при 100% унищожена реколта. Това означава при огледа в нивите на фермерите да не може да се открие никакъв добив.
В последните месеци българското министерство на земеделието предложи компенсации по тази схема за унищожената реколта от череши. Оказа се обаче, че собствениците на масиви масово не са се регистрирали като земеделски производители, за да пестят данъци.
Българинът отдавна е в 2050 г.!
През 2050 г. човекът ще е вегетарианец, прахосал преди това до краен предел водата, гръмнаха вчера шведски учени.
Но нас това не ни вълнува. Голяма част от българите отдавна са в 2050 г. и са вегетарианци по неволя. Правят го не заради здравословния начин на живот или от грижа за водата. А заради ниските доходи. Дотолкова станахме „еко“, че вече някои и захар не слагат в компота, заблуждавайки се, че търсят истинския вкус. Истинската причина е, че искат да сцепят стотинката на две.
Бихме и Г-20. Страните с най-големи икономики едва сега се сетиха, че може би ще е добре да забранят слънчогледът да става на дизел, а царевицата – на бензин. По тоя път ние сме минали още преди година, когато кабинетът „Борисов“ замрази цените на горивата за месец и временно забрани смесването на дизела с биодизел, и на бензина с биоетанол. После цените пак пощуряха.
Както е тръгнало в световната ценова драма, нищо чудно пак да изпреварим Г-20 с някое нововъведение. Например българското правителство да напълни фризерите ни – не с пилешко или свинско, а с цени – било на горивата, било на основните храни. За ценовия потоп след размразяването ще мислим после. И без това сме нация от вегетарианци, защо да не станем и лаборатория на Г-20!
в. Труд
Споделете текущата публикация:
